ОТОРИЗИРАНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОРИ

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ
ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ
Митническа политика
Управление на риска, сигурност и специфичен контрол

                                                                   Брюксел, 29 юни 2007 г.                                                                    TAXUD/2006/1450 

ОТОРИЗИРАНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОРИ

РЪКОВОДСТВО

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ 1, Раздел I Въведение

I.1 Как се използва настоящото ръководство?
I.2 ОИО – Опростени митнически процедури
I.3 ОИО – Сигурност и безопасност
I.4 ОИО – Опростени митнически процедури / Сигурност и безопасност
I.5 Кой може да стане ОИО?

ЧАСТ 1, Раздел II Как се извършва одит

II.1 Общи положения
II.2 МСП
II.3 Фактори, които улесняват процеса на разрешаване
   II.3.1 Съществуващи митнически разрешения
   II.3.2 Удостоверения и заключения, предоставени от експерти
   II.3.3 Компании-майки/дъщерни фирми в обща система/процедури

ЧАСТ 1, Раздел III Преимущества за ОИО

III.1 Намален физически и документен контрол
III.2 Обработка на пратки с приоритет, ако са избрани за контрол
III.3 Избор на място за контрол
III.4 По-лесно допускане до опростени митнически процедури
III.5 Намален набор от данни за митнически манифести
III.6 Предварително уведомяване
III.7 Непреки облаги
III.8 Подобрени отношение с митниците
III.9 Признат като сигурен и безопасен бизнес партньор
III.10 Взаимно признаване

ЧАСТ 1, Раздел IV Международната верига за доставки и понятието сигурност

IV.1 Бизнес партньори
IV.2 Изисквания за сигурност за Бизнес партньори
IV.3 Заинтересовани страни в международна верига за доставки
   IV.3.1 Производител
   IV.3.2 Износител
   IV.3.3 Спедитор
   IV.3.4 Складов оператор
   IV.3.5 Митнически агент
   IV.3.6 Превозвач
   IV.3.7 Вносител
IV.4 Условия на доставка (ИНОКТЕРМС 2000) по отношение на сигурността на веригата за доставки

ЧАСТ 1, Раздел V Определяне на компетентната държава-членка за подаване на молба за ОИО

V.1 Общи положения
V.2 Мултинационални компании: дъщерни фирми
V.3 Мултинационални или големи компании: клонове
V.4 Достъпност на документация, свързана с митниците

ЧАСТ 1, Раздел VI Наблюдение

VI.1 Общи положения
VI.2 Планове за одит на управлението на риска

ЧАСТ 1, РАЗДЕЛ I

Въведение

Както е определено в Съобщението на Комисията относно опростени работни условия без писмена документация за митниците и търговията(1) и както пожелаха представителите на митническите власти на държавите-членки, е нужно да се изготви ръководство както за митническите власти, така и за икономическите оператори, за да се осигури общо разбиране и еднакво прилагане на новото митническо законодателство, свързано с понятието ОИО и да се гарантира прозрачност и равностойно отношение към икономическите оператори.(2)

Това ръководство не представлява юридически обвързващ акт и има обяснителен характер. Неговата цел е да се осигури инструмент за улесняване на правилното прилагане от държавите-членки на новите законови разпоредби за Оторизираните икономически оператори. Моля, вижте интернет страницата на ГД “Данъчно облагане и митнически съюз” - митници и сигурност http://ec.europa.eu/taxation_customs/customs/policy_issues/customs_security/index_en. htm, за да намерите последната версия на Ръководството за ОИО.

Необходимо е Ръководството за ОИО да се доразработи и да бъде обяснено с най-добри практики, след като разпоредбите за ОИО станат приложими. Без практически опит и с оглед на много специфичното положение и особено различията между мултинационални компании и МСП, на този етап е трудно да се предоставят повече насоки. Най-добрите практики могат да бъдат въведени за в бъдеще, когато имаме повече практически опит в използването на Ръководството за ОИО(3).

Настоящият документ предоставя обяснителни бележки за критериите, които трябва да са изпълнени за получаване на статут на ОИО съгласно член 5а от Митническия кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 (по-нататък МК) и членове 14а до 14р
от неговите Разпоредби за прилагане, изменени с Регламент (ЕО) № 1875/2006 (по-нататък РПМК).

Не е задължително икономическите оператори да стават ОИО, всеки оператор прави този избор с оглед на своята конкретна ситуация. Оторизираните икономически оператори също така не са задължени да изискват от своите партньори да придобият статут на ОИО(4).

Оторизираният икономически оператор може да се определи като икономически оператор, който е надежден в рамките на цялата бщност по отношение на негови дейности, свързани с митници и който поради това има правото да се възползва от облагите в цялата Общност. Удостоверението за ОИО, както е предвидено в член 14б от РПМК, предоставя или по-лесен достъп до митнически опростени митнически процедури, или дава право на титуляра на улеснения по отношение на контрола за сигурността и безопасността. Освен това има облаги, които са на разположение на всички категории ОИО като, но не само, намален физически и документен митнически контрол (освен ако друг законодателен акт на Общността не указва определена норма). Икономическите оператори могат да поискат и общо удостоверение (“опростени митнически процедури” заедно със “сигурност и безопасност”), което включва всички облаги, посочени по-горе.

I.1 Как се използва настоящото ръководство?

Част 1 на Ръководството съдържа обяснения и примери, които могат да помогнат в процеса на вземане на решения относно ОИО както  а митнически власти, така и на икономически оператори.

Част 2 на Ръководството съдържа въпросник, който предоставя списък от въпроси, на които да се обърне внимание, в помощ както на митнически власти, така и на икономически оператори при оценяването дали са изпълнени или не критериите за ОИО. Има повече от един начин да се подходи към въпросите, определени във въпросника: едни и същи изисквания могат да бъдат изпълнени чрез използване на различни средства и методи.

Най-общо част 2 на Ръководството съдържа следния работен метод, който може да се използва заедно с модела COMPACT(5) за ОИО, който описва методология за оценяване на риска за кандидати за ОИО:

Целта е да се оценят съществуващите рискове за отделните кандидати, в съответствие с таблицата в края на Ръководството. Това означава, че фокусът е само върху съответните рискове и съответните въпроси, на които да се обърне внимание; кандидатите не трябва да отговорят на всеки един въпрос, ако информацията вече е известна на митническите власти или когато въпросът няма връзка с конкретното положение на кандидата.

Всички показатели на риска в част 2 на Ръководството са свързани с описание на риска и един или повече въпроси, на които да се обърне внимание.

Описанията на риска разясняват дали даден индикатор може да е от значение.

Въпросите, на които да се обърне внимание може да се използват, за да се определи дали рисковете действително имат връзка с конкретния отделен оператор и да се проучи какви мерки е предприел операторът, за да се справи с тези рискове.

I.2 ОИО – Опростени митнически процедури:

Удостоверение за ОИО – Опростени митнически процедури се издава на всеки икономически оператор, учреден в Общността, който отговаря на критериите за изпълнени митнически изисквания, стандартите за добро водене на документация и платежоспособност. Тези критерии са описани допълнително в Раздели II, III и IV на Ръководството.

Титулярът на това удостоверение има право на:
   - по-ленен достъп до опростените митнически процедури, изброени в член 14б, параграф 1 от РПМК;
   - намален физически и документен контрол;
   - обработване с приоритет, ако е избран за контрол;
   - възможност да поиска определено място за такъв контрол.

I.3 ОИО – Сигурност и безопасност:

Удостоверение за ОИО – Сигурност и безопасност се издава на всеки икономически оператор, учреден в Общността6, който отговаря на критериите за изпълнени митнически изисквания, стандартите за добро водене на документация и платежоспособност и поддържа подходящи стандарти на сигурност и безопасност. Стандартите за сигурност и безопасност са описани в Раздел V.

Титулярът на това удостоверение има право на:
   - възможност за предварително уведомяване, както е описано в член 14б, параграф 2 от       РПМК;
   - намален набор от данни за митнически манифести, както е определено в член 14б, параграф 3 от РПМК;
   - намален физически и документен контрол;
   - обработване с приоритет, ако е избран за контрол;
   - възможност да поиска определено място за такъв контрол.

В разработването на ОИО/Изисквания за сигурност и безопасност са проучени и когато е възможно включени Рамката на СМО SAFE от стандарти за безопасност и сигурност, съществуващи стандарти за сигурност в морския и въздушен транспорт и ISO/PAS 28001. Включването на Рамката на СМО SAFE от стандарти за безопасност и сигурност беше много важно, тъй като взаимното признаване на надежден статут на ОИО не може да бъде осигурено без световно призната обща основа. Освен това, за да се избегне ненужно дублиране на законови изисквания за признати в международен и европейски мащаб удостоверения за сигурност и/или безопасност в морския, товарния въздушен и товарния сухопътен транспорт, съответните служби на Комисията работиха в тясно сътрудничество. По този начин изискванията могат да бъдат съвместими и да се даде възможност на органите да признават взаимно удостоверенията за сигурност.

I.4 ОИО – Опростени митнически процедури / Сигурност и безопасност:

Удостоверение за ОИО Опростени митнически процедури / Сигурност и безопасност се издава на всеки икономически оператор, учреден в Общността, който отговаря на критериите за изпълнени митнически изисквания, стандартите за добро водене на документация и платежоспособност и поддържа подходящи стандарти на сигурност и безопасност и който иска да се възползва от всички облаги за ОИО.
Титулярът на това удостоверение има право на всички облаги, изброени в I.2 и I.3 по-горе.

I.5 Кой може да стане ОИО?

Молби за статут на ОИО се приемат само от икономически оператори според определението от член 1.12 от РПМК, съгласно което: “Икономически оператор означава: субект, който в хода на неговия бизнес участва в дейности, обхванати от митническо законодателство”.

На базата на това определение установен в ЕС доставчик, който не участва в митнически дейности и доставя суровини, които вече са в свободно обращение до установен в ЕС производител, не отговаря на изискванията, за да кандидатства за статут на ОИО. Подобно, в такъв случай, транспортен оператор, който придвижва само стоки в свободно обращение на митническата територия на Общността(7), не отговаря на изискванията, за да кандидатства за статут на ОИО.

Определението за икономически оператор не ограничава разбирането на „участие в дейности, обхванати от митническо законодателство” само до пряко участие. Производител, който произвежда стоки за износ може да кандидатства за статут на ОИО, дори когато формалностите по износа се извършват от друго лице.

Понятието за ОИО – сигурност и безопасност е тясно свързано с управлението на веригата за доставки. Оператори, които работят със стоки под митнически надзор или пък обработват данни, свързани с тези стоки, могат да кандидатстват за сертификат за сигурност и безопасност на ОИО.

 

ЧАСТ 1, РАЗДЕЛ II

Как се извършва одит

II.1 Общи положения

Броят на необходимите часове за извършването на одит на ОИО ще варира в зависимост от редица фактори, включително:

   - размера и комплексността на дейностите на кандидатите;
   - тяхната подготовка и документация;
   - съществуваща информация и разрешения, които имат митническите власти (виж II.3.2.);
   - потребността от консултации между митнически власти;
   - необходимостта, когато съществува такава, от консултиране с други правителствени органи.

В много случаи митническите власти ще имат пряк достъп до много информация, която вече имат за оператора, като:

   - информация, събирана, когато икономическите оператори са кандидатствали за митнически разрешения;
   - информация от митнически одиторски проверки и
   - информация, която се съдържа в митническите компютъризирани системи за ежедневното използване на    митнически процедури от икономическия оператор.

Митническите власти следва да използват тази информация колкото може повече в процеса на разрешаване на ОИО, за да се използва отново информация, която вече е на разположение. Това ще осигури ефективното провеждане на процеса на разрешаване.

Ако кандидатът, учреден в Общността притежава разрешение за опростена процедура, няколко части от критериите за ОИО вече са били проверени, когато е давано разрешението за опростена процедура. Този факт следва да се взема под внимание, когато се подготвя одит.

Митническите власти ще получат много информация и от кандидата с неговата молба. Обяснителните бележки за попълване на молбата от Приложение 1В от РПМК съдържат списък на общата информация, която трябва да се предостави от кандидата с неговата молба.

Също така се очаква и препоръчва кандидатите да проведат подходящата подготовка преди одита. От съществена важност е икономическият оператор да осигури плавно и съгласувано осъществяване на комуникацията между ответните негови направления, за да създаде възможност за ефективен одиторски процес.

II.2 МСП

Малките и средни предприятия са дефинирани в Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефинирането на микро-, малки и средни предприятия (МСП), според която:(8)

   1. В категорията на микро-, малки и средни предприятия се включват предприятия, в които работят по-малко от 250 души и чиито годишен оборот не надхвърля 50 млн. EUR и/или чиито общ годишен баланс не надхвърля 43 млн. EUR.

   2. В рамките на категорията МСП малко предприятие се дефинира като предприятие, в което работят под 50 души и чийто годишен оборот и/или общ годишен баланс не надхвърля 10 милиона EUR.

   3. В рамките на категорията МСП, микропредприятие се дефинира като предприятие, в което работят под 10 души и чийто годишен оборот и/или общ годишен баланс не надхвърля 2 милиона EUR. Член 14а, параграф 2 от РПМК определя законовото задължение, че “митническите власти обръщат нужното внимание на специфичните характеристики на икономическите оператори, особено на малките и средни компании.”

Критериите за ОИО важат за всички видове бизнес, независимо от техния размер. Въпреки това, средствата за постигане на съответствие ще се различават и ще са в пряка зависимост от размера и комплексността на бизнеса, вида стоки, с които се работи и т.н.

Например всички кандидати, които искат да получат Разрешение за ОИО/ Сигурност и безопасност ще трябва да докажат достатъчната физическа сигурност на техните помещения. Това можа да включва:

   • голям производител с очертаваща пределите стена/ограда, охранители и камери за видеонаблюдение CCTV и т.н.;
   • митнически агент, който работи в една единствена стая в сграда с ключалки на вратите, прозорците и оборудването за съхраняване на документация;

Като друг пример, едно МСП може да изпълнява изискването за идентификация на допусканите лица (служители, посетители) с други средства, различни от използването на табелки с имената им.

Друг пример, свързан с изискването за водене на документация: всички кандидати, които искат да получат Удостоверение за ОИО – Опростени митнически процедури, ще трябва да докажат, че имат добра система за водене на документация, да улеснят одиторския
митнически контрол. Това може да включва:

   • голям кандидат, който има интегрирана електронна система за водене на документация, която пряко улеснява митническите власти при одита;
   • МСП, което има само опростена система за водене на документация на хартиени носители.

За други примери, моля вижте:
- Част 1 Раздел IV.2
- Част 2 Раздел III бележка под линия 18
- Раздел IV Въведение.

II.3 Фактори, които улесняват процеса на разрешаване

За да се ускори обработката на молбите, митническите власти трябва да използват, когато е възможно, информация, която вече имат за кандидатите за ОИО, за да се намали необходимото време за предварителния одит. Това включва информация от:

   • предишни молби за митнически разрешения;
   • информация, която вече е била съобщена на митническите власти;
   • митнически одиторски проверки;
   • използвани митнически процедури/декларации от кандидата;
   • самооценяване, извършено от кандидата преди подаване на молбата;
   • съществуващи стандарти, които кандидатът притежава и
   • съществуващи заключения на съответните експерти, както е определено в член 14н, параграф 2 от РПМК.

Въпреки това на митниците може да се наложи да извършат повторна проверка на критериите, които вече са изпълнени, за да е сигурно, че изпълнението все още е в сила.

В допълнение митническите власти вземат под внимание определени международно признати стандарти по отношение на разрешаването на ОИО, които кандидатът е достигнал и им е съобщил. (Към въпросника е добавена специална колона за евентуални сходни стандарти за предоставяне на насоки за митническите власти. Списъкът на стандартите не е изчерпателен.)

II.3.1 Съществуващи митнически разрешения

Когато икономически оператор кандидатства за Удостоверение за ОИО, се вземат предвид оценяването на вече проверените критерии за други митнически разрешения. Това ще намали времето, необходимо за одита. Въпреки това може да е необходимо да се проверят критериите, които вече са изпълнени, за да се потвърди , че изпълнението все още е в сила.

II.3.2 Удостоверения и заключения, предоставени от експерти

Законодателството предвижда автоматично признаване на стандарти за безопасност и сигурност за Регулирани агенти [член 14к, параграф 3 от РПМК]. Това автоматично признаване следва да се прилага за онези помещения на кандидата, с които той е придобил статут на Регулиран агент.

Както е предвидено в член 14к, параграф 4 от РПМК, критериите за безопасност и сигурност също се считат за изпълнени до степен, в която критериите за издаване на удостоверение са еднакви или сходни със заложените в РПМК, ако кандидатът, учреден в Общността, притежава някое от следните:

• международно признато удостоверение за сигурност и/или безопасност, издадено на базата на международни конвенции;
• Европейско удостоверение за сигурност и/или безопасност, издадено на базата на общностно законодателство;
• Международен стандарт на Международната организация по стандартизация;
• Европейски стандарт на Европейските организации по стандартизация.

Това ще е валидно само за удостоверения, издадени от международно акредитирани органи по сертификация(9) или от компетентните национални власти. Удостоверения, издаден от други органи, може да бъдат взети под внимание в съответствие с член 14н, параграф 2 от РПМК, когато е целесъобразно.

Поради това Ръководството е актуализирано с колона за съществуващи международни стандарти. (Въпреки това, при недостига на практически опит, списъкът не е изчерпателен.) Това би означавало, че отидът ще отнеме по-малко време и ще е по-лесно на вече отговарящия на изискванията икономически оператор да прецени преди подаване на молба, че той отговаря на тези критерии, които са еднакви или сравними доколкото са сходни критериите за международни удостоверения и за ОИО.

Най-подходящите стандарти, които са определени досега, са различни ISO стандарти (например ISO 9001, 14001, 20858, 28000, 28001, 28004) и Кодексът за сигурността на корабите и пристанищните съоръжения(10). Притежаването на даден ISO сертификат не означава автоматично, че са изпълнени специфичните критерии за ОИО. Понякога даден ISO сертификат съответства на критериите за ОИО, в други случаи той не съответства напълно и кандидатът трябва да изпълни допълнителни изисквания.

Доказуемото изпълнение на изискванията и стандартите за сигурност, определени от междуправителствени организации като Международната морска организация, Икономическата комисия на ООН за Европа и Международната организация за гражданска авиация, може също да представлява частично или пълно изпълнение на критериите за сигурност в степен, в която изискванията са еднакви или сравними.

Също така, митническите власти могат, както е предвидено в член 14н, параграф 2 от РПМК, да приемат заключения, предоставени от експерт в сферите на воденето на документация, платежоспособността или стандартите за сигурност и безопасност.

II.3.3 Компании-майки/дъщерни фирми в обща система/процедури

Всяка дъщерна фирма, която желае да кандидатства за статут на ОИО, попълва отделна молба.(11)

Все пак, ако дъщерните фирми прилагат същите корпоративни стандарти/процедури за своите дейности във връзка с митниците, въпросникът(12), който се намира в Част 2 на Ръководството, може да се попълни от компанията-майка от името на всички дъщерни фирми, които са подали молба.

В този случай митническият орган може да получи много молби, но само един попълнен въпросник, който покрива всички молби във връзка с критерии, които могат да са общи за всички дъщерни фирми, предимно тези, които се съдържат в Част 2, Раздели 3 и 5.

Този вариант се прилага не само в случаи, когато компанията-майка и нейните дъщерни фирми са учредени в една и съща държава-членка. Той може да се използва и в случаи, когато компанията-майка има дъщерни компании в други държави-членки. Националните митнически власти следва да координират по съответен начин процеса на кандидатстване за статут на ОИО, включително и консултативните процедури, когато това е необходимо, с останалите митнически администрации.

Това се препоръчва в случаите, когато компанията-майка и нейните дъщерни компании вече притежават Eдинно европейско разрешително.

ЧАСТ 1, РАЗДЕЛ III

Преимущества за ОИО

Следва да се отбележи, че Удостоверение за ОИО се издава на кандидата, а не на неговите клиенти. Поради това преимуществата могат да се ползват само от ОИО. Това е общ принцип за всички видове оператори в международната верига за доставки.
Облагите за ОИО, в зависимост от вида удостоверение, са обобщени по-долу.(13)

III.1 Намален физически и документен контрол

Тази облага ще се прилага от 1 януари 2008 г. и е приложима за всички категории ОИО.

Член 14б, параграф 4 от РПМК установява, че ОИО подлежи на намален физически и документен контрол в сравнение с други икономически оператори. Това означава, че ОИО има оценка за по-нисък риск и се възползва от по-бързо преминаване на граници (в зависимост от вида удостоверение).

Титулярът на удостоверение за ОИО има оценка за по-нисък риск във всички държави-членки, тъй като статутът се признава във всички държави-членки съгласно член 5а от Митническия кодекс на Общността. Оценката за по-нисък риск трябва да се включи в системите за управление на риска и митническите движения, за да се даде възможност да се ползва тази облага по отношение на ежедневната работа на ОИО.

III.2 Обработка на пратки с приоритет, ако са избрани за контрол

Тази облага ще се прилага от 1 януари 2008 г. и е приложима за всички категории ОИО.

Когато, след извършване на анализ на риска, митническата служба избере за допълнителна проверка пратка, включена в митнически манифест или митническа декларация, подадена от ОИО, тя извършва необходимия контрол с приоритет. Това означава, че пратката следва да е първата, която да се провери, ако има избрани и други, които не са на ОИО.

III.3 Избор на място за контрол

Тази облага ще се прилага от 1 януари 2008 г. и е приложима за всички категории ОИО.

ОИО може да поиска митническият контрол да бъде преместен на друго място, където той може да доведе до най-кратко забавяне или най-малки разходи за ОИО. Все пак, това подлежи на договаряне с въпросния митнически орган.

III.4 По-лесно допускане до опростени митнически процедури

Това преимущество ще се прилага от 1 януари 2008 г. и е приложимо за титуляри на Удостоверение за ОИО - Опростени митнически процедури или на Удостоверение за ОИО - Опростени митнически процедури/Сигурност и безопасност.

Не е необходимо икономическите оператори да имат статут на ОИО, за да получат разрешение за опростена процедура, предвидена според митническите правила. Все пак, ако лицето, заявило опростена процедура, е титуляр на Удостоверение за ОИО - Опростени митнически процедури (или на общо удостоверение), митническият орган не проверява отново условията, които вече са проверени, когато е даван статута на ОИО.

Критериите, които се считат за изпълнени от ОИО, могат да бъдат намерени в съответния член на специалните опростени процедури, чийто списък е предоставен тук: 

 Освобождаване от митница на място

 Член 264, параграф 3

 Опростена декларация

 Член 261, параграф 4; член 270, параграф 5

 Редовен морски превоз

 Член 313б, параграф 3а

 Доказване на статут на общностни стоки /упълномощен изпращач/

 Член 373, параграф 3

 Доказване на статут на общностни стоки /член 324д/

 Член 373, параграф 3

 Опростени процедури за транзит

 Член 373, параграф 3 и член 454а, параграф 5

 Контролно копие T5 /член 912ж/

 Не е определено, но спада към Член 912ж, параграф 4

III.5 Намален набор от данни за митнически манифести

Тази облага ще се прилага от 1 юли 2009 г. и е приложима за титуляри на Удостоверение за ОИО - Сигурност и безопасност или на Удостоверение за ОИО - Опростени митнически процедури/Сигурност и безопасност.

ОИО-вносители и ОИО-износители автоматично придобиват правото да подават митнически манифести с намален набор от видове данни. Намаленият набор от данни е показан в таблица 5 на Приложение 30А към РПМК.

ОИО-превозвачи, ОИО-спедитори и ОИО-митнически агенти могат да ползват тази облага само за свои клиенти, които са титуляри на Удостоверение за ОИО - Сигурност и безопасност или на Удостоверение за ОИО - Опростени митнически процедури/Сигурност и безопасност.

III.6 Предварително уведомяване

Тази облага ще се прилага от 1 юли 2009 г. и е приложима за титуляри на Удостоверение за ОИО - Сигурност и безопасност или на общо удостоверение.

Когато ОИО подава митнически манифест, компетентната митническа служба може, преди пристигането/заминаването на стоките в/от Общността, да уведоми ОИО, когато, в резултат на анализ на риска за сигурността и безопасността пратката е избрана за
допълнителен физически контрол.

Уведомяването става само когато то не застрашава контрола, който ще се извършва. Въпреки всичко митническите власти могат да извършват физически контрол дори когато ОИО не е бил уведомен.

III.7 Непреки облаги

Всеки икономически оператор, който изпълнява критериите и става ОИО, може да извлече ползи, които не са пряко свързани с митническия аспект на неговия бизнес.

Инвестициите на операторите за повишаване на техните стандарти за сигурност и безопасност може да окажат положително въздействие в следните области: Прозрачност и проследяване, Сигурност на персонала, Разработване на стандарти, Подбор на доставчици и инвестиране, Сигурност на транспортирането и превоза, Изграждане на възможности и познаване на организационната инфраструктура, Сътрудничество между страните във веригата за доставки, Проактивни инвестиции в технологии и доброволно изпълнение на изискванията за сигурност.

Някои примери за непреките облаги, които може да са резултат от това положително влияние, биха могли да са както следва:
• намалени кражби и загуби;
• по-малко забавени пратки;
• подобрено планиране;
• подобрена лоялност от страна на клиентите;
• подобрена ангажираност на служителите;
• намалени инциденти със сигурността и безопасността;
• по-ниски разходи за проверки за доставчиците и повишено сътрудничество;
• намалена престъпност и вандализъм;
• намалени проблеми чрез признание за служители;
• подобрена сигурност и комуникация между партньорите във веригата за доставки.

III.8 Подобрени отношение с митниците

За да се създаде добро сътрудничество между митнически власти и ОИО, се препоръчва ОИО да има достъп до обслужващ център или лице за контакт в митническия орган, към които той може да се обърне с въпроси. Обслужващият център може да не е в състояние да даде всички отговори на всички въпроси, но ще служи като първоначална точка за контакт с митническите власти и ще насочва ОИО за това как най-добре да продължи да действа и с кого да се свърже.

III.9 Признат като сигурен и безопасен бизнес партньор

ОИО, който изпълнява критериите за сигурност и безопасност, се счита за сигурен и безопасен партньор във веригата за доставки. Това означава, че ОИО прави всичко по силите си, за да намали опасностите във веригата за доставки, в която той участва. Статутът на ОИО повишава неговата репутация.
Освен това на сигурен и безопасен партньор се дава възможност за улеснения при контрола на сигурността.

Затова ОИО може да бъде избран за партньор вместо оператор, който не е ОИО, когато друг икономически оператор търси нови бизнес партньори.

III.10 Взаимно признаване

Целта на Общността е да се постигне взаимно признаване на ОИО Сигурност и безопасност във всички държави, които прилагат ОИО или подобна програма. Така ОИО Сигурност и безопасност/ЕО ще получи същите облаги в трети страни както ОИО, които са учредени в тези държави. В световен мащаб това ще осигури по-голяма предсказуемост за неговите международни търговски дейности.

Въз основа на разпоредбите на съответното международно споразумение между ЕО и трета държава, на ОИО Сигурност и безопасност/ЕО може да не се налага да кандидатства за съответен статут на ОИО/трета държава в тази трета държава, тъй като удостоверението на ЕО може да се признава от тази трета страна.

Взаимното признаване, не само по отношение на ОИО, но и на стандартите за контрол и проверки, е от съществено значение. Поради факта, че голям брой членове на СМО са се ангажирали да прилагат Рамката на СМО SAFE и прилагането на сходни мерки в международен мащаб, взаимното признаване ще се постигне в определени райони на света.

ЧАСТ 1, РАЗДЕЛ IV

Международната верига за доставки и понятието сигурност

Тази глава засяга кандидати за Удостоверение за ОИО – Сигурност и безопасност или за общо удостоверение.

Международната пълна верига за доставки от гледна точка на митниците представлява процесът от производството на стоки, предназначени за износ до доставянето на стоките на страната, до която стоките са действително изпратени в друга митническа територия (независимо дали е митническата територия на ЕО или друга митническа територия). Международната верига за доставки не е ясно определима организация, съставена от отделни части. Тя е серия от ad hoc изграждащи елементи, съставена от оператори, които представляват различни сегменти на търговията. В някои случаи всички оператори са известни и може да съществуват дългосрочни взаимоотношения, докато в други случаи операторите може да се сменят често или да се събират само за една единствена пратка.

IV.1 Бизнес партньори

От гледна точка на митниците, бизнес партньорите, както е упоменато в член 14к, параграф 1, буква д) от РПМК, може да имат възможността да кандидатстват за статут на ОИО(14), но ако решат да не използват тази възможност, те трябва да осигурят уверения за другите членове на веригата за доставки по отношение на безопасността и сигурността. Всички оператори във веригата за доставки, които се оказват между износителя/производителя и получателя, може да се считат за бизнес партньори.

IV.2 Изисквания за сигурност за Бизнес партньори

Член 14к, параграф 1, буква д) от РПМК определя, че стандартите за сигурност и безопасност по отношение на бизнес партньорите се считат за подходящи, ако “кандидатът е приложил мерки, които дават възможност за ясно определяне на неговите бизнес партньори, за да има сигурност в международната верига за доставки.”

Оторизираните икономически оператори могат да бъдат отговорни само за тяхната част от веригата за доставки и за стоките, които са под тяхна отговорност и за съоръженията, които те използват. Въпреки това те са зависими и от стандартите за сигурност на техните бизнес партньори, за да гарантират сигурността на стоките под тяхна отговорност.

За да се изпълни изискването ОИО трябва, когато сключват нови договорни споразумения с бизнес партньор, да насърчават другата страна по договора да оцени и да подобри своята безопасност във веригата за доставки и до степен, която е практична за техния бизнес модел, да включи такива формулировки в тези договорни споразумения.

Освен това на ОИО се препоръчва да запази документация в подкрепа на този аспект, за да докаже усилията си за гарантиране на това, че бизнес партньорите му изпълняват тези изисквания. ОИО също може да прегледа съответна търговска информация, свързана с другата договаряща страна, преди да влезе в договорни отношения.

Примери за това как ОИО може да подобри сигурността в неговата верига за доставки са:
- веригата за доставки може да се счита за напълно безопасна, ако ОИО отговаря за цялата верига за доставки, например ОИО действа като износител и превозвач;
- ОИО работи с други ОИО или равностойни оператори(15);
- ОИО сключва договорни споразумения за сигурност със своите бизнес партньори;
- подизпълнителите (например транспортни фирми), използвани от ОИО, се избират въз основа на спазване на определени правила за сигурност от тяхна страна;
- контейнерите се запечатват с “пломби с висока сигурност” на стандарт ISO-PAS 17712;
- контейнерите се проверяват в помещенията на подизпълнителя, на терминала и в помещенията на получателя, за да се установи дали те са били правилно запечатани;
- общата информация от органи, отговарящи за регистрацията на фирмите (когато е възможно) и продуктите на партньора (рискови и чувствителни стоки и т.н.), се разглеждат преди сключване на договорни споразумения;
- ОИО изисква декларация за сигурност(16);
- използва съоръжения, притежаващи международни или европейски сертификати за сигурност (като например, ISPS Code и посредници, отговарящи на изискванията).

Когато ОИО има информация, че някой от неговите бизнес партньори, който е част от международната верига за доставки, няма установени подходящи стандарти за безопасност и сигурност, той веднага предприема съответните мерки, доколкото е възможно, да подобри сигурността на веригата за доставки.

По отношение на пратки, приети от неизвестни бизнес партньори: препоръчва се ОИО да вземе мерки, за да гарантира, че рисковете за сигурността, свързани с неизвестни бизнес партньори, могат да бъдат ограничени до приемливо ниво. В случай, че ОИО установи затруднения в покриването на изискванията, той следва да се свърже за това с митническите власти.

IV.3 Заинтересовани страни в международна верига за доставки

В международната верига за доставки има различни заинтересовани страни, които имат, според тяхното участие във веригата, различни отговорности. За да се оценят възможностите за сигурност във веригата за доставки на оператора, е необходимо за се изпълнят редица видове критерии в зависимост от отговорността на оператора в рамките на веригата за доставки. Поради това по-долу са описани различните видове икономически оператори и техните различни отговорности в международната верига за доставки в зависимост от митническия аспект. Таблицата от критерии, включваща всички подраздели за всички заинтересовани страни може да се намери в Част 3 на Ръководството(17).

На настоящият етап, обаче, не е възможно да се изброят всички участници в международната верига на доставки. Списъкът, представен по-долу, може да бъде обновяван, след като митническите власти натрупат практически опит в прилагането на ОИО системата.

Програма “Сигурност в митниците”

Производител - Износител - Спедитор - Складов оператор - Митнически агент - Превозвач - Вносител

IV.3.1 Производител

Отговорността на производителя в международната верига за доставки може да се счита за следната:

• Да осигурява безопасен и сигурен производствен процес за своите продукти.
• Да осигурява безопасно и сигурно доставяне на своите продукти до клиентите си.

IV.3.2 Износител

Износител, съгласно член 788 от РПМК е субектът, от чието име се изготвя декларацията за износ и който е собственик на стоките или притежава подобно право да се разполага с тях по времето, когато е приета декларацията. Когато собствеността или подобно право на разполагане със стоките принадлежи на субект, учреден извън Общността съгласно договора, на който се основава износът, износителят се счита за договарящата страна, учредена в Общността.

Отговорността на износителя в международната верига за доставки може да се счита за следната:

• Отговаря декларацията за износ да е вярна и подадена навреме, ако тази декларация се подава от износителя.
• Отговаря, ако декларацията за износ се подава от износителя, за подаването на декларация за износ, която съдържа видовете данни от изходящия митнически манифест, след като започнат да се прилагат разпоредбите за изходящ митнически манифест от 1 юли 2009 г.
• Прилага законните формалности за износ в съответствие с митническите правила, включително мерките на търговската политика и когато е приложимо - износни мита.
• Осигурява сигурното и безопасно доставяне на стоките до превозвача, спедитора или митническия агент.

IV.3.3 Спедитор

Спедиторът организира транспортирането на стоки в международната търговия от името на износител, вносител или друг субект. В някои случаи самият спедитор-кандидат осигурява услугата и действа като превозвач. Обичайната дейност на спедитора може да включва: получаване, проверяване и подготвяне на документация според митническите изисквания.

Отговорността на спедитора в международната верига за доставки може да се счита за следната:

• Да прилага правилата в транспортните формалности
• Да осигурява, ако е уместно, сигурен и безопасен транспорт на стоки
• Да прилага, ако е уместно, правилата за митнически манифести в съответствие със законодателството

IV.3.4 Складов оператор

Складов оператор е субект, на който е разрешено да управлява митнически склад съгласно член 99 от Митническия кодекс на Общността или лице, което управлява съоръжение за временно складиране съгласно изискванията на член 51, параграф 1 от Кодекса и член 185, параграф 1 от РПМК .

Отговорността на складовия оператор в международната верига за доставки може да се счита за следната:

• Да гарантира, че докато стоките са в митническия склад или на временно складиране, митническият надзор върху тях не се прекъсва.
• Да изпълнява задълженията, които възникват от съхранението на стоки, включено в процедурата за митническо складиране или с оглед на правилата за временно складиране.
• Да спазва специалните условия, определени в разрешението за митническия склад или за съоръжението за временно складиране .
• Да осигурява подходяща защита на складовата площ срещу нежелано влизане на външни лица.
• Да осигурява подходяща защита срещу неразрешен достъп и досег със стоките и тяхното заменяне.

IV.3.5 Митнически агент

Митнически агент, споменаван в това Ръководство за ОИО, означава митнически представител, както е определено в член 5 от МК. Митническият представител действа от името на субект, който участва в бизнес дейности, имащи връзка с митниците (например вносител или износител). Митническият представител може да действа или от името на този субект (пряко представителство) или от свое собствено име (непряко представителство).(18)

Отговорността на митническия агент в международната верига за доставки може да се счита за следната:

• Да прилага необходимите разпоредби в съответствие с митническите правила, според вида представителство, за включване на стоките в митническа процедура.
• При непряко представляване, отговаря за точността на митническата декларация или на митническия манифест и за тяхното своевременно подаване

IV.3.6 Превозвач

Превозвач е субект, който в действителност транспортира стоките или отговаря за работата на транспортните средства.

Отговорността на превозвача в международната верига за доставки може да се счита за следната:

• Да осигурява сигурен и безопасен транспорт на стоки, по-специално да не допуска неразрешен достъп и досег с транспортното средство или транспортираните стоки.
• Да осигурява необходимата транспортна документация.
• Да прилага необходимите законни формалности в съответствие с митническия закон.

IV.3.7 Вносител

Вносител е оператор, от чието име се изготвя декларация за внос

Отговорността на вносителя в международната верига за доставки може да се счита за следната:

• Ако не е назначил непряк представител за контактите с митническите власти, отговаря за извършване на одобрена от митниците обработка или употреба на стоките, които се представят на митническите власти.
• Отговаря, ако вносната декларация се подава от вносителя, декларацията да е вярна и подадена навреме.
• Вносителят може да е операторът, който подава входящия митнически манифест, когато съответните разпоредби станат приложими от 1 юли 2009 г. и следователно може да бъде отговорен за правилното прилагане на правилата за митнически манифести.
• Да прилага необходимите законни формалности в съответствие с митническите правила, свързани с вноса на стоки.
• Да обезпечава сигурно и безопасно получаване на стоки, по-специално да не допуска неразрешен достъп и досег със стоките.

IV.4 Условия на доставка (ИНКОТЕРМС 2000) по отношение на сигурността на веригата за доставки

От споменатото по-горе следва, че “вносител”, “износител” или друга страна във веригата за доставки са дефинирани в закона за митниците и определенията и определенията имат съвсем ограничена връзка с условията на доставка. Условията на доставка се появяват в момента, когато продавач или купувач сключват договор. Това е инструмент, който може да се използва за увеличаване на сигурността в бизнеса. Други части на договора могат да са допълнителни изисквания за безопасност, като предварителни известия за стоките или процедурата за запечатване и др. ИНКОТЕРМС ICC/ECE, както и тяхното значение, са включени в Приложение 38 от РПМК (Дял II, поле 20).

ИНКОТЕРМС предоставят добра насока за това до каква степен операторът може да влияе на сигурността във веригата за доставки. Затова, за да се създаде сигурност в дадена верига за доставки, е препоръчително ОИО-купувач, като взема пред вид своя размер и условия за бизнес, да сключва само договори, които оказват възможно най-голямо влияние по отношение на избора на доставчици на транспортни услуги (спедитори, превозвачи). Това е така, защото като има влияние върху избора на доставчици на транспортни услуги, ОИО-купувач знае кои доставчици се ангажират да предпазват своята верига за доставки и кои не. На ОИО-износител се препоръчва да направи това в обратна посока.

Все пак, митническите власти трябва да вземат по внимание дейностите на МСП. Това е законно задължение съгласно член 14а, параграф 2 от РПМК, който определя, че “митническите власти обръщат нужното внимание на специфичните характеристики на икономическите оператори, по-специално на малките и средни предприятия.”

МСП нямат същите възможности като по-големите фирми да влияят на сигурността във веригата за доставки. Митническите власти не могат да очакват, че едно МСП ще има еднаква отговорност във веригата като един мултинационален оператор. Оставащите рискове за оператор подари различните вериги за доставки ще се обмислят, когато митническите власти подбират пратки за контрол на сигурността и безопасността.

Всеки случай трябва да се оценява поотделно: дори ако оператор сключи договор, когато той поема отговорността за цялата верига за доставки, все пак се извършва проследяване за други потенциални рискове (като процедурата на запечатване).

ЧАСТ 1, РАЗДЕЛ V

Определяне на компетентната държава-членка за подаване на молба за ОИО

V.1 Общи положения

Държавата-членка, до която трябва да се подаде молбата за ОИО, е определена в член 14г от РПМК. Основната идея е, че молбата трябва да се подаде до държавата-членка, която познава най-добре дейностите на кандидата, свързани с митниците, което предполага, че молбата се подава до държавата-членка, в която:

- се намират и са достъпни главните сметки, свързани със съответните митнически процедури
- се извършват дейностите, свързани с митниците,

като и двете условия да са едновременно изпълнени.

Ако не е възможно да се определи държавата-членка на тази база, молбата следва да се подаде до държавата-членка, в която се намират и са достъпни главните сметки, свързани със съответните митнически процедури.

С оглед на съвременните тенденции в организационните структури и бизнес потоците на компаниите, както и на съществуващата тенденция за възлагане на дейности на външни изпълнители, правилното решение не винаги се намира веднага. Препоръчват се следните насочващи принципи преди да се вземе окончателното решение.

V.2 Мултинационални компании: дъщерни фирми

Мултинационалните компании обикновено се състоят от компания-майка и дъщерни фирми, като всяка една от тях е отделен юридически субект, т.е. отделно юридическо лице, регистрирано в местния фирмен регистър съгласно дружествено право на държавата-членка, където е учредена съответната дъщерна фирма. Затова, ако компания-майка желае да получи статут на ОИО за някои и за всички свои дъщерни фирми, молбите за ОИО трябва да се подават от всички дъщерни фирми, които искат да получат статут на ОИО.

Пример:

Компания-майка “М” е учредена в Германия. Тя има следните дъщерни фирми: дъщерна фирма “Д1”, регистрирана в Белгия и дъщерна фирма “Д2”, регистрирана в Австрия. Компанията-майка “М” няма бизнес, свързан с митнически правила, но нейните дъщерни фирми участват в дейности, включени в митническо законодателство. Компанията-майка “М” би желала да получи статут на ОИО за всички дейности, свързани с митниците, извършвани от нейните дъщерни фирми. Митническите дейности се извършват в държавите-членки, където са регистрирани дъщерните фирми, а така също и главните сметки, свързани със съответните митнически процедури, се намират и са достъпни в тези държави-членки.

Молбата трябва да се подаде от всички дъщерни фирми от тяхно име: Дъщерна фирма “Д1” трябва да подаде молба в Белгия, а дъщерна фирма “Д2” да подаде молба в Австрия”.

V.3 Мултинационални или големи компании: клонове

Съгласно дружественото право “клон” не е отделно юридическо лице; това е офис/помещение/друго местоположение на самата фирма и представлява част от общите активи на фирмата. Не е необходимо такава компания, която желае да придобие статут на ОИО, да подава молби за всички свои клонове, достатъчно е да се подаде само една молба в държавата-членка, както е описано във въвеждащата част на настоящия раздел.

Пример 1:

Седалището на Компания “К” е в Белгия и й сметки също са в Белгия. Компанията поддържа склад “С” във Франция за своите дейности по вноса. Главните сметки, свързани със съответните митнически процедури, се съхраняват от този склад.

Молбата трябва да се подаде от кандидат “К” във Франция. В поле 13 на молбата следва да се посочи “Франция”, полета 16 и 17 да съдържат адреса на склад “С”, а поле 18 да указва адрес в Белгия.

Пример 2:

Компания “А” е регистрирана във Франция съгласно френското дружествено право. Тя представлява централа за района Европа-Близък Изток-Африка (ЕМЕА) и се намира в Париж, Франция. Тя е общият център за услуги за дистрибутори, търговски офиси, вериги за продажби на дребно и магазини в цяла Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА) и в нея са разположени управлението и финансовия отдел. Въпреки това тук не се извършват дейности, свързани с митниците.

Компания “А” има клон в Белгия, който е дистрибуторският център за целия район ЕМЕА. Всички дейности, свързани с митниците и счетоводството са в Белгия. Всички съответни сметки, свързани с митнически дейности, се съхраняват тук. Компания “А” има няколко митническа разрешения, дадени в Белгия, които да се ползват в дейностите на клоновете:

− Склад тип Г
− Склад тип В
− Оторизиран изпращач-получател
− Оторизиран износител
− Издаване на декларации T2L

За да подадете молба за ОИО в правилната държава-членка, първо вземете пред вид мястото, където се съхраняват главните сметки, свързани със съответните митнически дейности. Това означава: гледайте главните сметки, свързани със съответните митнически дейности, а не просто финансовите главни сметки. Главните сметки тук включват документация и материали, които дават възможност на митническия орган да провери и да наблюдава условията и критериите, необходими за получаване на удостоверение за ОИО [член 14г, параграф 1, последен параграф от РПМК].

Така, в такъв случай, дори ако компания “А” е регистрирана във Франция, съгласно член 14г от РПМК, молбата трябва да се подаде в Белгия.

V.4 Достъпност на документация, свързана с митниците

Параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б) от член 14г от РПМК се отнасят за ситуацията, в която фирмата възлага отчетността си, свързана с митниците, на организация в друга държава-членка или в трета страна. Тази практика е обичайна и законно разрешена в много държави-членки. В такива случаи фирмата осигурява електронен достъп на митническия орган в държавата-членка, където е учредена, до документацията, която се съхранява в друга държава-членка или в трета страна.

В такива ситуации молбата трябва да се подаде в държавата-членка, на която фирмата осигурява достъп и където се осъществяват нейните дейности на логистичен мениджмънт, както и (поне част от) нейните дейности, свързани с митниците. [Член 14г, параграф 1, буква б) от РПМК]

Ако фирмата извършва своите дейности, свързани с митниците, в друга държава-членка, независимо от това молбата трябва да се подаде в държавата членка, където е осигурен достъп до нейните главни сметки, свързани със съответните митнически процедури, и се осъществяват нейните дейности на логистичен мениджмънт. [Член 14г, параграф 2, буква б) от РПМК]

Пример 1:

Компания “К” е учредена в Швеция. Тя извършва всички свои бизнес дейности в Швеция, освен счетоводството, което е възложена на външен изпълнител в Естония. Тя осигурява електронен достъп до своята документация на шведския митнически орган, както е определено от съответните правила в Швеция.

Молбата за ОИО следва да се подаде в Швеция.

Пример 2:

Компания “К” е учредена в Обединеното кралство. Тя е възложила своето счетоводство на външен изпълнител в Ирландия и осигурява електронен достъп до своята документация на Обединеното кралство, както е определено от съответните правила в Обединеното кралство. Тя внася стоки от Азия през Италия, но все пак общите дейности на логистичния мениджмънт се осъществяват в Обединеното кралство.

Молбата за ОИО следва да се подаде в Обединеното кралство.

ЧАСТ 1, РАЗДЕЛ VI

Наблюдение

VI.1 Общи положения

Член 14р, параграф 4 от РПМК гласи, че “Митническите власти извършват наблюдение на спазването на условията и критериите, които трябва да се изпълняват от оторизирания икономически оператор”.

Тази разпоредба изисква издаващите митнически власти да осигурят разработването, във връзка с ОИО, на система за наблюдение на изпълнението на условията и критериите за разрешаване. Всички контролни мерки, предприети от митническите власти, следва да бъдат документирани.

Митническите власти могат да изпълняват тази разпоредба по следните начини:

• Митническият орган съставя план за одит, описващ начина, по който възнамерява да реагира на рисковете, установени по време на оценяването. Поради това планът за одит се различава според различния оператор. Планът за одит може да включва подробности за следните мерки, които ще се предприемат:

◊ Случайно проверяване на декларации на случаен принцип;
◊ Всякакви физически инспекции на стоки и/или одиторски проверки, които ще се предприемат;
◊ Оценяване на всякакви промени в поведението на фирмата или в начина на осъществяване на търговия, които са направили впечатление.

• Да изискат операторът да подпише набор от условия преди даването на удостоверението за ОИО, с което се покриват задълженията на оператора за изпълнение на условията и критериите за ОИО. ОИО е правно задължен да информира компетентните митнически служби за значими събития, които биха могли да засегнат неговото разрешаване, включително случаи, когато има промяна в условието за достъп до информация или в начина, по който информацията се предоставя на разположение.

VI.2 Планове за одит на управлението на риска

Митническият орган трябва да състави план за проследяване и одит. Планът за одит описва начина, по който митническият орган възнамерява да реагира на установените рискове. Всички замислени контролни мерки, проверки на декларации, физически инспекции на стоки и/или одиторски проверки, които ще се извършват от митницата, следва да се опишат и планират с плана за одит.

Резултатите от контролните дейности трябва да бъдат документирани.

Изключително важно е критериите и условията на статута на ОИО да се оценяват редовно.

Редица елементи, описани по-долу, имат значение за това оценяване:

• Резултати от контрола
Резултатите от контролните дейности както са описани в плана за одит. Тези резултати могат да покажат, че рисковете вече не се покриват в достатъчна степен от оператора. Митническите власти трябва редовно да оценяват резултатите от контролите дейности. Това може да доведе до корекции в подхода за контрол.

• Сигнали за ранно предупреждаване
Сигнали от оператора за промени в неговите дейности, организация или процедури. Когато се дава статут на ОИО, трябва да се постигне договорка, че операторът се задължава да докладва на митническите власти за промени.

• Наблюдение на рисковете
Необходимо е митническите власти да проверяват задълбочено дали операторът все още контролира рисковете. Има ли някакви нови рискове? Добро ли е все още качеството на административната организация и вътрешната система за контрол, както то е било по времето на предварителния одит? Поради тази причина митническите власти трябва от време на време да извършват оценяващ одит.

Ако един от елементите на оценяването води до заключение, че операторът вече не контролира един или повече риска, митническият орган информира оператора за това заключение. Тогава операторът трябва да предприеме действия за подобрения. Отново митниците са отговорни да оценят тези действия за подобрения. Така също може да се стигне до заключението, че статутът на ОИО трябва да бъде временно прекратен или отменен.

Въпреки всичко, наблюдението ще доведе и до по-добро разбиране на бизнеса на ОИО, което може дори да е причина митническите власти да препоръчат на ОИО по-добър, по-ефективен начин за използване на митническите процедури или митническите правила като цяло.

 

 

 

_________________________

(1) ОВ C/2004/96 стр. 10.
(2) За да се предостави единен подход за Общността, показателите и описанията на риска в това ръководство са базирани на рамката COMPACT, която установява метод на Общността “най-добра практика” за оценяване на рисковете за прилагането на митническите разпоредби, включително опростените процедури. Освен това в Част 2 от настоящото Ръководство е добавен нов раздел за стандарти за безопасност и сигурност.
(3) Комитетът по Митническия кодекс за Общи митнически правила ще бъде форумът за обсъждане и изменяне на Ръководството за ОИО.
(4) За повече информация вж. част 1, раздел IV
(5) http://ec.europa.eu/taxation_customs/customs/policy_issues/customs_security/index_en. htm#auth_eco
(6) Изключение от общото правило операторът да е учреден в Общността е предвидено в член 14ж и член 14к, параграф 2 от РПМК. Това изключение се отнася само за ОИО Сигурност и безопасност.
(7) Предполага се също така, че той не се занимава с това да доказва, че транспортираните стоки са със статут на стоки от Общността съобразно изискванията на член 313 от РПМК.
(8) ОВ L 124/2003
(9) МСП (Многостранно споразумение за признаване) или СВП (Споразумение за взаимно признаване). Виж още www.european-accreditation.org
(10) Тези стандарти могат да се считат за удостоверения за сигурност и безопасност съгласно член 14 к, параграф 4 и член 14к, параграф 2, последна алинея, за заключения от експерт съгласно член 14 н, параграф 2, ако те се отнасят за водене на документация.
(11) Виж и обяснението в Част 1 Раздел V.1. Определение на дъщерни компании може да се намери в Директива 90/435/ЕИО на Съвета, както и в националното законодателство.
(12) Използването на въпросника е обяснено в Раздел I.1.
(13) Виж също член 14б от РПМК, изменен с Регламент 1875/2006.
(14) Ако те са учредени в Общността като общ принцип
(15) Митническият манифест, подаден от ОИО, винаги ще отразява тази ситуация, тъй като съответните идентификационни номера за ОИО ще са посочени във всяко поле за всеки бизнес партньор ОИО (например, полетата за” превозвач”, “изпращач”, “получател”).
(16) Като пример за декларация за сигурност може да се разгледа ISO/PAS 28001, част 3.18, където пише, че „декларацията за сигурност представлява документирано задължение от страна на бизнес партньор, в която се определят мерките за сигурност , които бизнес партньорът прилага, включително, като минимално изискване, се описва как се охраняват стоките и оборудването за международна търговия, как се пази информацията, а също така се демонстрират и проверяват мерките за сигурност.“
(17) Моля, вижте по-подробно обяснение в Част 3.
(18) Трябва да се отбележи, по отношение на Удостоверението за ОИО – Сигурност и безопасност, че критериите за сигурност за насочени главно към създаване на сигурност за помещенията, където се съхраняват стоките или създаване на сигурност за контейнерите. Само ограничен брой критерии (като “сигурност за персонала”) могат да се изпълнят от онези митнически агенти, които се занимават само с изготвяне на митнически декларации, без складова дейност или спедиторски дейности. Освен това, няма взаимовръзка между вида представителство (пряко или непряко) и обхвата на работата, извършвана от митническия агент (само работа по митническа документация или също складова дейност, транспортиране и т.н.).

© 2012-2020 Марив Консулт ЕООД. Всички права запазени.
Създадено от За Вас