РЕГЛАМЕНТ (EО) № 648/2005 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
РЕГЛАМЕНТ (EО) № 648/2005 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 април 2005 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейския съюз, и по-специално членове 26, 95, 133 и 135 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет ,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора ,

като имат предвид, че:

(1) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета определя правилата за митническото третиране на стоки, които подлежат на внос или износ.

(2) Необходимо е да се създаде еквивалентно ниво на защита в митническия контрол за стоките, които се внасят в или се изнасят от митническата територия на Общността. За постигането на тази цел е необходимо да се създаде еквивалентно ниво на митнически контрол в Общността и да се осигури хармонизирано прилагане на митническия контрол от държавите-членки, които имат основната отговорност да прилагат този контрол. Този контрол следва да се основава на общо договорени стандарти и рискови критерии за подбор на стоки и икономически оператори, за да се намалят рисковете за Общността и нейните граждани и за нейните търговски партньори. Поради това държавите-членки и Комисията следва да въведат една рамка за управление на риска за цялата Общност за поддържането на общ подход така че приоритетите да се определят ефективно и ресурсите да се разпределят ефикасно с цел поддържането на точен баланс между митнически контрол и подпомагане на легитимната търговия. Тази рамка следва също да предвижда общи критерии и хармонизирани изисквания за оторизираните икономически оператори и да осигурява хармонизираното прилагане на тези критерии и изисквания. Създаването на рамка за управление на риска, която да е обща за всички държави-членки не пречи на държавите-членки да контролират стоките чрез проверки на място.

(3) Държавите-членки следва да предоставят статут на оторизиран икономически оператор на всеки икономически оператор, който удовлетворява общите критерии, отнасящи се до системите за контрол, финансовата състоятелност и досието за съответствие на оператора. След като бъде предоставен от една държава членка, статутът на оторизиран икономически оператор следва да се признава от другите държави-членки, но не дава правото за автоматично възползване в другите държави-членки от опростяванията, предвидени в митническите правила. Другите държави-членки, обаче, следва да разрешат ползването на опростяванията от оторизираните икономически оператори при условие че те удовлетворяват всички конкретни изисквания за използване на дадените опростявания. При разглеждането на молбата за използване на опростяванията, другата държава членка не е необходимо да повтаря оценяването на системите за контрол, финансовата състоятелност и досието за съответствие на оператор, което вече е било извършено от държавата членка, която е предоставила на оператора статута на оторизиран икономически оператор, а да се увери, че са удовлетворени всички други конкретни изисквания за ползването на дадените опростявания. Ползването на опростявания в други държави-членки може също да се координира чрез сключването на споразумения между съответните митнически власти.

(4) Опростяванията съгласно митническите правила следва да продължат да бъдат без да се накърнява митническия контрол, както е дефинирано в рамките на Митническия кодекс на Общността, особено във връзка с безопасността и сигурността. Този контрол е отговорност на митническите власти и въпреки, че статутът на оторизиран икономически оператор следва да се признава от тези власти като фактор при анализа на риска и при предоставянето на всякакви улеснения на икономическия оператор по отношение на контрола във връзка с безопасността и сигурността, правото на контрол следва да остане.

(5) Свързаната с риска информация за вносните и износните стоки следва да се обменя между компетентните власти на държавите-членки и Комисията. За тази цел следва да се създаде една обща сигурна система, даваща възможност на компетентните власти да имат достъп, да трансферират и да обменят тази информация своевременно и ефективно. Такава информация може също да се обменя и с трети страни, когато това се предвижда от международно споразумение.

(6) Следва да се специфицират условията, при които информацията, предоставена от икономическите оператори на митниците, може да се разкрива пред други власти в същата държава членка, други държави-членки, пред Комисията или пред власти в трети страни. За тази цел следва ясно да се посочи, че Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на лицата по отношение на обработването на личните данни и относно свободното движение на такива данни и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработването на личните данни от институциите и органите на Общността и относно свободното движение на такива данни се прилагат спрямо обработването на лични данни от компетентните власти, както и от други власти, получаващи данни в съответствие с Митническия кодекс на Общността.

(7) За да се даде възможност за подходящ контрол на база на риска, е необходимо да се установи изискването за предварителна информация преди пристигането или заминаването за всички стоки, които се внасят във или се изнасят от митническата територия на Общността, освен за стоките, които преминават по въздух или по море без спиране вътре в територията. Тази информация следва да е налична преди стоките да се въведат в или да се изведат от митническата територия на Общността. Могат да се определят различни времеви рамки и правила според вида на стоките, на транспорта или на икономическия оператор, или когато международни споразумения предвиждат специални условия по сигурността. За да се избегнат вратички за заобикаляне по отношение на сигурността, това изискване следва също да се въведе по отношение на стоките, въведени в или изведени от свободна зона.

(8) Поради това Регламент (ЕИО) № 2913/92 следва съответно да бъде изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 2913/92 се изменя както следва:

1. Член 4 се изменя както следва:

— добавят се следните точки:

„4. а) „Входна митническа служба“ означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, на която въведените в митническата територия на Общността стоки трябва да бъдат предадени без забавяне и в която те ще бъдат подложени на подходящ входящ контрол основаващ се на риска;

4. б) „митническа служба на вноса“ означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, където се извършват формалностите по определяне митническо одобреното третиране или използване на въведените в митническата територия на Общността стоки, включително подходящ митнически контрол, основаващ се на риска.

4. в) „митническа служба на износа“ означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, където се извършват формалностите по определяне митническо одобреното третиране или използване на стоките, напускащи митническата територия на Общността, включително подходящ митнически контрол, основаващ се на риска.

4. г) „изходна митническа служба“ означава митническата служба, определена от митническите власти в съответствие с митническите правила, на която стоките трябва да бъдат представени преди напускане на митническата територия на Общността и в която те ще бъдат подложени на митнически контрол във връзка с извършването на формалностите по напускането и подходящ входящ контрол основаващ се на риск.“;

— точка 14 се заменя със следното:

„14. „Митнически контрол“ означава конкретни действия, извършвани от митническите власти за осигуряване на правилното прилагане на митническите правила и други нормативни документи, уреждащи влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността; такива действия могат да включват преглеждане на стоките, проверка на данни от декларация и съществуването и автентичността на електронни или писмени документи, проверка на сметките на предприятията и други сведения, инспектиране на транспортни средства, инспектиране на багаж и други стоки, пренасяни от лица и провеждане на официални разследвания и други подобни действия.“;
— добавят се следните точки:

„25. „Риск“ означава вероятността от възникването на събитие във връзка с влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността, което

— предотвратява правилното прилагане на мерки на Общността или на национални мерки, или

— компрометира финансовите интереси на Общността и нейните държави-членки, или

— представлява опасност за сигурността и безопасността на Общността, за общественото здраве, за околната среда или за потребителите.

26. „Управление на риска“ означава систематичното идентифициране на риска и осъществяването на всички мерки, които са необходими за ограничаване на излагането на риск. Това включва дейности като събиране на данни и информация, анализиране и оценяване на риска, предписване и предприемане на действия и редовен мониторинг и преглед на процеса и неговите резултати, на базата на международни и национални източници и стратегии, както и на такива на Общността.“;

2. добавят се следните раздел и член:

„Раздел 1 А
Оторизирани икономически оператори

Член 5а

1. Митническите власти, ако е необходимо след консултации с други компетентни власти, предоставят, при условията на предвидените в параграф 2 критерии, статут на „оторизиран икономически оператор“ на всеки икономически оператор, учреден в митническата територия на Общността.
Оторизираният икономически оператор се ползва от улесненията във връзка с митническия контрол, отнасящи се до сигурността и безопасността, както и от опростяванията, предвидени съгласно митническите правила.
Статутът на оторизиран икономически оператор, в зависимост от правилата и условията, изложени в параграф 2, се признават от митническите власти във всички държави-членки, без да се накърнява митническия контрол. Въз основа на признаването на статута на оторизиран икономически оператор и при условие че са изпълнени изискванията, отнасящи се до конкретен вид опростяване, предвидено в митническото законодателство на Общността, митническите власти разрешават на оператора да се ползува от това опростяване.

2. Критериите за предоставяне на статут на оторизиран икономически оператор включват:

— подходящо досие за съответствие на митническите изисквания,

— добра система на управление на търговските и, където е подходящо, транспортните досиета, позволяваща подходящ митнически контрол,

— където е подходящо, доказана финансова състоятелност, и

— където е приложимо, подходящи стандарти за сигурност и безопасност.

Използват се процедури на комитетите за определяне на правилата:

— за предоставяне на статут на оторизиран икономически оператор,

— за предоставяне на разрешение за използването на опростявания,

— за установяване кои митнически власти са компетентни да предоставят такъв статут и разрешения,

— за типа и обхвата на улесненията, които могат да бъдат предоставени във връзка с митническия контрол, отнасящи се до сигурността и безопасността, като се държи сметка за правилата за общо управление на риска,

— за консултация и предоставяне на информация на други митнически власти;
и на условията, съгласно които:

— разрешението може да бъде ограничено до една или повече държави-членки,

— статутът на оторизиран икономически оператор може да бъде прекратен или оттеглен, и

— изискването да бъде учреден в Общността може да бъде отменено за конкретни категории оторизиран икономически оператор, отчитайки по-специално международни споразумения.’;

3. член 13 се заменя със следното:

„Член 13

1. В съответствие с условията, предвидени от действащите разпоредби, митническите власти могат да извършват целия контрол, който те считат за необходим, за да осигурят правилното прилагане на митническите правила и другите нормативни документи, уреждащи влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността. Митническият контрол за целите на правилното прилагане на митническото законодателство на Общността може да се извършва в трета страна, когато това се предвижда от международно споразумение.

2. Митническият контрол, различен от проверките на място, се основава на анализа на риска с използването на автоматизирани техники за обработка на данни с цел идентифициране и определяне размера на риска, както и определяне на необходимите мерки за оценяване на риска, на база на критерии, разработени на национално ниво, на ниво Общност и, където съществува, на международно ниво.

За определянето на обща рамка за управление на риска и за определянето на общи критерии и приоритетни области за контрол се използват процедури на комитетите.

Държавите-членки в сътрудничество с Комисията създават компютърна система за осъществяване на управлението на риска.

3. Когато контролът се извършва от власти, различни от митническите власти, такъв контрол се извършва в тясна координация с митническите власти, винаги, когато е възможно, на същото време и място.

4. В контекста на предвидения в настоящия член контрол, когато това е необходимо за минимизиране на риска, митническите и другите компетентни власти, като ветеринарни и полицейски власти, могат да предават помежду си и на митническите власти на държавите-членки и на Комисията получените данни във връзка с влизането, напускането, транзита, трансфера и крайната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Общността и трети страни и наличието на стоки, които нямат статут на Общността.

Предаването на конфиденциални данни на митнически власти и други органи (напр. агенции за сигурност) на трети страни се разрешава само в рамките на международно споразумение и при условие че се спазват действащите разпоредби за защита на данни, по-конкретно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на лицата по отношение на обработването на личните данни и относно свободното движение на такива данни (*) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (**).
_______________________
(*) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
(**) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.“

4. член 15 се заменя със следното:

„Член 15

Цялата информация, която по своя характер е поверителна или която се предоставя на поверителна основа се покрива от задължението за професионална секретност. Тя не се разкрива от компетентните власти без изричното разрешение на лицето или властта, като я предоставят. Предаването на информация, обаче се разрешава, когато компетентните власти са задължени да направят това в съответствие с действащите разпоредби, особено във връзка с юридически производства. Всяко разкриване или предаване на информация е в пълно съответствие с действащите разпоредби за защита на данни, по-специално Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001.“;

5. в член 16 „контрол от митническите власти“ се заменя с „митнически контрол“;

6. в глава 1 на раздел II се добавят следните членове:

„Член 36а

1. Стоките, въведени в митническата територия на Общността се обезпечават с митнически манифест, с изключение на стоките, пренасяни на транспортни средства само преминаващи през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия без спиране в тази територия.

2. Митническият манифест се подава във входната митническа служба.
Митническите власти могат да позволят, митническият манифест да бъде подаден в друга митническа служба при условие че тази митническа служба незабавно предаде или предостави на разположение по електронен път необходимите подробности на входната митническа служба.

Вместо подаването на митническият манифест, митническите власти могат да приемат подаването на уведомление и достъп до митническият манифест в компютърната система на икономическия оператор.

3. Митническият манифест се подава преди стоките да се въведат в митническата територия на Общността.

4. Използват се процедури на комитетите за установяване:

— срокът от време, в рамките на който митническият манифест да се подаде преди стоките да се въведат в митническата територия на Общността,

— правилата за изключенията от и промените в срока от време, цитиран в първия абзац, и

— условията, при които изискването за митнически манифест може да бъде отменено или адаптирано,
в съответствие с конкретните обстоятелства и за специфични видове трафик на стоки, видове транспорт и икономически оператори и когато международни споразумения предвиждат специални условия за сигурност.

Член 36б

1. Използват се процедурите на комитетите за създаването на общ комплект от данни и образец за митнически манифест, съдържащи подробностите, необходими за анализ на риска и правилното прилагане на митническия контрол, особено за целите на сигурността и безопасността, използвайки, където е необходимо, международни стандарти и търговски практики.

2. Митническият манифест се изготвя с използването на техника за обработка на данни. Може да се използва търговска, пристанищна или транспортна информация, при условие че тя съдържа необходимите подробности.

Митническите власти могат да приемат митнически манифести на хартиен носител при извънредни обстоятелства, при условие че те прилагат същото ниво на управление на риска както приложеното при митнически манифести, изготвени с използването на техника за обработване на данни

3. Митническият манифест се подава от лицето, което въвежда стоките или което поема отговорността за превозването на стоките в митническата територия на Общността.

4. Въпреки задължението на лицето, цитирано в параграф 3, митническия манифест може да бъде подаден вместо това от:

а) лицето от чието име действа цитираното в параграф 3 лице; или

б) всяко лице, което може да представи въпросните стоки или може да осигури представянето им пред компетентните митнически власти, или

в) представител на едно от лицата, цитирани в параграф 3 или букви а) или б).

5. По негово искане, на цитираното в параграфи 3 и 4 лице се разрешава да промени една или повече от данните в митническия манифест след като той е бил подаден. Не са възможни обаче промени след като митническите власти:

а) са информирали лицето, подало митническия манифест, че те възнамеряват да прегледат стоките; или

б) са установили, че въпросните подробности са неверни; или

в) са разрешили изнасянето на стоките.

Член 36в

1. Входната митническа служба може да освободи от задължението за представяне на митнически манифест по отношение на стоки, за които преди изтичането на срока, цитиран в член 36а, параграфи 3 или 4 е продадена митническа декларация. В такъв случай митническата декларация съдържа най-малко данните, които са необходими за митническия манифест и до времето, когато тя се приеме в съответствие с член 63, тя има статут на митнически манифест.

Митническите власти могат да разрешат митническата декларация да бъде подадена пред митническа служба на вноса, различаваща се от входната митническа служба при условие че тази служба незабавно предаде или предостави по електронен път необходимите подробности на разположение на входната митническа служба.

2. Когато митническата декларация се представи по начин различен от този с използването на техника за обработване на данни, митническите власти прилагат същото ниво на управление на риска по отношение на данните, както приложеното спрямо митнически декларации, изготвени с използването на техника за обработване на данни.“;

7. в член 37, параграф 1 „контрол от митническите власти“ се замества с „митнически контрол“ и в член 38, параграф 3 „контролът на митническите власти от“ се замества от „митническият контрол от“;

8. член 38, параграф 5 се заменя със следното:

„5. Параграфи 1—4 и членове 36а—36в и 39—53 не се прилагат спрямо стоки, които временно напускат митническата територия на Общността, докато се придвижват по море или по въздух между две точки в тази територия при условие че превозът се извършва по директен маршрут и от редовни въздушни или морски съобщения без спирка извън митническата територия на Общността.“;

9. член 40 се заменя със следното:

„Член 40

Стоките, които влизат в митническата територия на Общността, се представят от лицето, което ги въвежда в тази територия или, ако е подходящо, от лицето, което поема отговорността за превозването на стоките след влизането им, с изключение на стоките, превозвани на транспортно средство, което само преминава през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Общността без спирка вътре в тази територия. Лицето, представящо стоките, прави позоваване на митническия манифест или на митническата декларация, подадена преди това по отношение на стоките.“;

10. в дял III, глава 3 се преименува „Разтоварване на стоките, представени на митницата“;

11. членове 43—45 се заличават;

12. член 170, параграф 2 се заменя със следното:

„2. Стоките се представят пред митническите власти и се подлагат на предписаните митнически формалности, когато:

а) те са били поставени под митническа процедура, която се освобождава, когато те влязат в свободна зона или свободен склад; когато обаче въпросната митническа процедура позволява освобождаване от задължението за представяне на стоки, това представяне не се изисква;

б) те са поставени в свободна зона или в свободен склад въз основа на решение за предоставяне на възстановяване или освобождава на вносните мита;

в) те отговарят на изискванията за мерките, цитирани в член 166, буква б);

г) те от извън митническата територия на Общността влизат директно в свободна зона или в свободен склад.“;

13. член 176, параграф 2 се заменя със следното:

„2. Когато стоките се претоварват вътре в свободна зона, свързаните с операцията документи се съхраняват на разположение на митническите власти. Краткосрочното складиране на стоките във връзка с такова претоварване се счита за неразделна част от операцията.

За стоките, въведени в свободна зона директно от извън митническата територия на Общността или от свободна зона директно напускайки митническата територия на Общността, се подава митнически манифест в съответствие с членове 36а—36в или 182а—182г, което е подходящо.“;

14. член 181 се заменя със следното:

„Член 181

Митническите власти се уверяват, че когато стоките напускат митническата територия на Общността от свободна зона или свободен склад, се спазват правилата, уреждащи износа, пасивното усъвършенстване, реекспорта, преустановителните процедури или процедурите за вътрешен транзит, както и разпоредбите на дял V.“;

15. в член 182, параграф 3, първото изречение се заличава „Реекспорта или“;

16. следните членове се добавят в дял V (Стоки, напускащи митническата територия на Общността):

„Член 182а

1. Стоките, които напускат митническата територия на Общността, с изключение на стоките, превозвани на транспортно средство, което само преминава през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Общността без спирка вътре в тази територия, се обезпечават или с митническа декларация, или, когато не се изисква митническа декларация, с митнически манифест.

2. Използват се процедурите на комитетите за установяване:

— срокът от време, в рамките на който митническата декларация или митническият манифест да се подаде в митническата служба на износа преди стоките да се изведат от митническата територия на Общността,

— правилата за изключенията от и промените в срока от време, цитиран по-горе, и

— условията, при които изискването за митнически манифест може да бъде отменено или адаптирано, и

— случаите, в които и условията, при които стоки, напускащи митническата територия на Общността не са предмет нито на митническа декларация, нито на митнически манифест,

в съответствие с конкретните обстоятелства и за специфични видове трафик на стоки, видове транспорт и икономически оператори и когато международни споразумения предвиждат специални условия за сигурност.

Член 182б

1. Когато за стоките, напускащи митническата територия на Общността е определено одобрено от митницата третиране или използване, за целите на което се изисква митническа декларация съгласно митническите правила, тази митническа декларация се подава в митническата служба на износа преди стоките да се изведат от митническата територия на Общността.

2. Когато митническата служба на износа се различава от изходната митническа служба, износната митническа служба незабавно предава или предоставя по електронен път необходимите подробности на разположение на изходната митническа служба.

3. Митническата декларация съдържа най-малко подробностите, които са необходими за митническия манифест, цитиран в член 182г, параграф 1.

4. Когато митническата декларация се изготви по начин различен от този с използването на техника за обработване на данни, митническите власти прилагат същото ниво на управление на риска по отношение на данните, както приложеното спрямо митнически декларации, изготвени с използването на техника за обработване на данни.

Член 182в

1. Когато за стоките, напускащи митническата територия на Общността не е определено одобрено от митницата третиране или използване, за което се изисква митнически манифест съгласно митническите правила, в изходната митническа служба се подава митнически манифест преди стоките да се изведат от митническата територия на Общността.

2. Митническите власти могат да позволят митническия манифест да бъде подаден в друга митническа служба при условие че тази митническа служба незабавно предаде или предостави по електронен път необходимите подробности на разположение на входната митническа служба.

3. Вместо подаването на митническият манифест, митническите власти могат да приемат подаването на уведомление и достъп до митническият манифест в компютърната система на икономическия оператор.

Член 182г

1. Използват се процедурите на комитетите за създаването на общ комплект от данни и образец за митнически манифест, съдържащи подробностите, необходими за анализ на риска и правилното прилагане на митническия контрол, особено за целите на сигурността и безопасността, използвайки, където е необходимо, международни стандарти и търговски практики.

2. Митническият манифест се изготвя с използването на техника за обработка на данни. Може да се използва търговска, пристанищна или транспортна информация, при условие че тя съдържа необходимите подробности.

Митническите власти могат да приемат митнически манифест на хартиен носител при извънредни обстоятелства, при условие че те прилагат същото ниво на управление на риска както приложеното при митнически манифести, изготвени с използването на техника за обработване на данни.

3. Митническият манифест се подава от:

а) лицето, което въвежда стоките или което поема отговорността за превозването на стоките в митническата територия на Общността.

б) всяко лице, което може да представи въпросните стоки или може да осигури представянето им пред компетентните митнически власти, или

в) представител на едно от лицата, цитирани в букви а) или б).

4. По негово искане, на цитираното в параграф 3 лице се разрешава да промени една или повече от данните в митническия манифест след като той е бил подаден. Не са възможни обаче промени след като митническите власти:

а) са информирали лицето, подало митническия манифест, че те възнамеряват да прегледат стоките; или

б) са установили, че въпросните подробности са неверни; или

в) са разрешили изнасянето на стоките.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5а, параграф 2, член 13, параграф 2, втора алинея, член 36а, параграф 4, член 36б, параграф 1, член 182а, параграф 2 и член 182г, параграф 1 се прилагат от 11 май 2005 г.

Всички останали разпоредби се прилагат след като на базата на членовете, цитирани във втората алинея влизат в сила разпоредбите по прилагането. Все пак обаче, електронното деклариране и автоматизираните системи за осъществяването на управлението на риска и за електронния обмен на данни между митническите служби на вход, внос, износ и изход, както е посочено в членове 13, 36а, 36б, 36в, 182б, 182в и 182г са в действие на място три години след като тези членове са станали приложими.

Не по-късно от две години след като тези членове са станали приложими, комисията преценява исканията от държавите-членки за удължаване на тригодишния период, цитиран в третата алинея за електронното деклариране и автоматизираната система за осъществяването на управлението на риска и за електронния обмен на данни между митническите служби. Комисията внася доклад в Европейския парламент и в Съвета и предлага, ако е подходящо, удължаване на тригодишния период, цитиран в третата алинея.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 13 април 2005 година.

За Европейския парламент                                         За Съвета
Председател                                                              Председател
J. P. BORRELL FONTELLES                                            N. SCHMIT

© 2012-2020 Марив Консулт ЕООД. Всички права запазени.
Създадено от За Вас