РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1875/2006 НА КОМИСИЯТА

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1875/2006 НА КОМИСИЯТА

от 18 декември 2006 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността

(текст от значение за ЕИП)


КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността[1], и по-специално член 247 от него,

като има предвид, че:

(1) Измененията в Регламент (ЕИО) № 2913/92, наричан по-долу „Кодекса“, установени с Регламент (ЕО) № 648/2005, въвеждат редица мерки за засилване на сигурността на стоките, които влизат или излизат от Общността. Тези мерки следва да доведат до по-бърз и по-целенасочен митнически контрол и се състоят от анализ и електронен обмен на информация за риска между митническите органи и между тези органи и Комисията от общата рамка за управление на риска, изискването за информиране преди пристигане и преди заминаване на всички стоки, които влизат или излизат от митническата територия на Общността, и предоставянето на статут на упълномощен икономически оператор на надеждни икономически оператори, които отговарят на определени критерии и които предстои да ползват опростени процедури, предвидени съгласно митническите правила и/или улеснения по отношение на митнически контрол.

(2) С цел осигуряване на ефективно и експедитивно изпълнение на тези мерки, е необходимо обменът на данни между митническите органи да се извършва посредством информационни технологии и компютърни мрежи, като се използват съгласувани стандарти и общи бази данни.

(3) Предвид напредъка в компютризираните системи на държавите-членки за оформяне на стоки от митница, както и използването от държавите-членки и Комисията на информационни технологии и компютърни мрежи, общото използване на такива системи следва да се разшири извън съществуващата транзитна компютризирана система, като се започне с въвеждане на компютризирана система за контрол на износа.

(4) За целите на общата рамка за управление на риска и създаването на еквивалентно ниво на митнически контрол на цялата Общност анализът на риска следва да се основава на техниките за обработка на данни чрез използване на общи критерии. Затова информацията за риска следва да се обменя между митническите органи и Комисията, като се използват, без да се накърняват националните и международните задължения, митническа система на Общността за управление на риска, общи приоритетни области за контрол и общи критерии и норми на риска за хармонизирано прилагане на митническия контрол в определени случай.

(5) Икономическите оператори, които изпълняват условията за получаване на статут на упълномощен икономически оператор, като се различават в положителен смисъл от други икономически оператори, следва да се разглеждат като надеждни партньори във веригата за доставки. Затова упълномощените икономически оператори следва да могат да се ползват не само от опростени процедури, предвидени съгласно митническите правила, но също когато изпълняват някои условия за безопасност и сигурност от опростени процедури във връзка с митническия контрол.

(6) Необходимо е да се създадат общи условия и критерии във всички държави-членки за предоставяне, изменение или отмяна на сертификатите на упълномощените икономически оператори или за временно прекратяване на статута на упълномощен икономически оператор, както и на правила за прилагането и издаването на сертификати на упълномощените икономически оператори. С цел осигуряване поддържането на високо ниво на сигурност, митническите органи следва непрекъснато да контролират спазването от страна на упълномощените икономически оператори на съответните изисквания.

(7) Необходимо е да се създаде и поддържа обща електронна информационна и комуникационна система, която да съхранява и обменя информация, свързана с упълномощените икономически оператори.

(8) С цел осъществяване на надлежен анализ на риска и подходящи начини за контрол, основани на риска, е необходимо да се установят времеви ограничения и подробни правила, които да ръководят задължението на икономическите оператори за предоставяне на информация на митническите органи преди пристигането и заминаването на всички стоки, внесени или изнесени от митническата територия на Общността. При спазването на подобни мерки, приети на международно равнище като част от Рамката за нормите на сигурност и улесняване на световната търговия, одобрена от Световната митническа организация, и в съответствие с други специални договорености, предвидени в международните споразумения, е уместно да се вземат предвид различните превозни средства, както и различните видове стоки или икономически оператори.

(9) С цел митническите органи да могат да извършват ефективен анализ на риска, е необходимо информацията преди пристигането и заминаването да се подава по електронен път. Декларациите или нотификациите на хартиен носител следва да бъдат разрешени само при някои изключителни обстоятелства.

(10) Данните, които ще се изискват в обобщените декларации за въвеждане и напускане, следва да бъдат хармонизирани с оглед осигуряване на обща база за анализ на риска на цялата Общност и на ефективен обмен на информация между митническите органи. Въпреки че за тези цели следва да се вземе предвид видът транспорт, чрез който се превозват стоките, както и статутът на упълномощен икономически оператор, мерките за сигурност и безопасност следва да не бъдат застрашавани. При това, въпреки че отказът от изискването за обобщените декларации може да бъде даден за стоки, които се движат съгласно правилата на Световния пощенски съюз, поради особените обстоятелства около този тип транспорт, въпреки това е необходимо да се предвиди техническа рамка за данните, които предстои да бъдат предоставяни на митническите органи по електронен път по отношение на този тип транспорт, която да е от обща полза.

(11) В случай на положителен анализ на риска еквивалентно ниво за превантивен контрол следва да се прилага в цялата Общност. По този повод търговецът и превозвачът следва съответно да бъдат нотифицирани.

(12) Правилата, които важат за представянето и временното складиране на стоки, въведени на митническата територия на Общността, следва да включват промените в изискванията за данните.

(13) Съответно за случаи, в които митническата декларация се използва като обобщена декларация за въвеждане или за напускане, е уместно и да се коригират общите правила, които определят начина, времето и мястото за подаване на митнически декларации за поставяне на стоките под митнически режим.

(14) С цел по-ефикасен контрол при износ и пасивно усъвършенстване, както и при реекспорт, за целите на сигурността и безопасността, както и на митническия контрол митническите органи следва да заменят сегашната процедура на хартиен носител с електронен обмен на данни между митническото учреждение на износа и изходното митническо учреждение.

(15) Компютризираната система за контрол на износа следва да работи успоредно с процедурата за износ с хартиен носител през преходния период. Процедурата за износ с хартиен носител следва също да се използва и като метод за сигурност спрямо електронната система както по време на преходния период, така и след него. Специфични разпоредби следва да се прилагат, когато данните по износа се разменят между митническите учреждения по компютризираната система за контрол на износа. С цел осигуряване на надлежно функциониране на тази система, съществуващите разпоредби по процедурата за износ с хартиен носител следва също да бъдат изменени.

(16) С цел поддържане на опростените процедури, възможни съгласно правилата за износ, без да се засягат ползите, предлагани на икономическите оператори от компютризираната система за контрол на износа, износителите следва да имат възможност да избират дали да използват разпоредбите, свързани със стоките, които напускат митническата територия на Общността по един единен договор за превоз.

(17) Разпоредбите, свързани с предоставянето на статут на упълномощен икономически оператор, следва да се прилагат считано от 1 януари 2008 г. с цел да се позволи на държавите-членки да създадат необходимите административни структури.

(18) При това, с цел да се даде разумен срок на държавите-членки и икономическите оператори да адаптират своите електрони системи, разпоредбите, установени в настоящия регламент, свързани с определянето на изискванията към данните и електронното подаване на информация преди пристигането и заминаването на стоки, следва да се прилага от 1 юли 2009 г.

(19) Следователно Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията[2] следва съответно да бъде изменен.

(20) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 2454/93 се изменя, както следва:

1. В член 1 се добавя точка 12:

„12. Икономически оператор означава:

лице, което по време на своята стопанска дейност извършва дейности, обхванати от митническото законодателство.“

2. В част I, дял I се добавят следните глави 4 и 5:

ГЛАВА 4

Обмен на данни между митническите органи с използване на информационни технологии и компютърни мрежи

Член 4г

1. Без да се накърняват каквито и да било особени обстоятелства и разпоредбите по съответната процедура, които, когато е уместно, се прилагат mutatis mutandis, когато електронни системи за обмен на информация, свързани с митническа процедура или икономическите оператори, са разработени от държави-членки в сътрудничество с Комисията, митническите органи използват такива системи за обмен на информация между съответните митнически учреждения.

2. Когато митническите учреждения, включени в процедура, се намират в различни държави-членки, съобщенията, които ще се използват за обмен на данни, съответстват на структурата и данните, определени от митническите органи по взаимно споразумение.

Член 4д

1. В допълнение на условията, посочени в член 4a, параграф 2, митническите органи създават и поддържат подходящи договорености по безопасността за ефективното, надеждно и сигурно действие на различните системи.

2. За осигуряване на нивото на сигурност на системата, предвидено в параграф 1, всяко въвеждане, промяна или заличаване на данни се записва заедно с информация относно причината и точното време за такава обработка на данни и установяване самоличността на лицето, което го е извършило. Първичните данни и всички обработени данни се запазват за срок поне три календарни години от края на годината, за която се отнасят такива данни, освен ако не е определено друго.

3. Митническите органи надзирават и контролират редовно сигурността.

4. Засегнатите митнически органи се информират помежду си и когато е уместно, информират и съответния икономически оператор относно всяко подозрение за нарушение на сигурността.

ГЛАВА 5

Управление на риска

Член 4е

1. Митническите органи се задължават при управлението на риска да разграничават нивата на риск, свързани със стоки, които подлежат на митнически контрол или надзор, и да определят дали стоките подлежат на конкретен митнически контрол и в случайм че подлежат на такъв контрол, определят мястото за извършването му.

2. Определянето на нивата на риск се основава на оценка на вероятността за настъпване на събитие, свързано с риск, както и за въздействието, което ще има съответното събитие, в случай че действително възникне. Основата за подбора на партидите или декларациите, които подлежат на митнически контрол, следва да включва случаен елемент.

Член 4ж

1. Управлението на риска на равнище Общност, посочено в член 13, параграф 2 от Кодекса, се извършва в съответствие с рамката за електронно управление на общия риск, която се състои от следните елементи:

а) система на Общността за управление на риска за прилагане на управление на риска, която да се използва за комуникацията между митническите органи на държавите-членки и Комисията относно всяка свързана с риск информация, която би спомогнала за повишаване на митническия контрол;

б) общи приоритетни области на контрол;

в) общи критерии и норми на риск за хармонизирано прилагане на митническия контрол в някои конкретни случаи.

2. Митническите органи, като използват системата, посочена в параграф 1, буква а), обменят информация, свързана с риска, при следните обстоятелства:

а) рискът се оценява от даден митнически орган като значителен и изискващ митнически контрол, а в резултат от контрола е констатирано, че събитието, посочено в член 4, параграф 25 от Кодекса, е извършено;

б) резултатите от контрола не установяват, че събитието, посочено в член 4, параграф 25 от Кодекса, е извършено, но засегнатият митнически орган смята, че заплахата предполага висок риск на друго място в Общността.

Член 4з

1. Общите приоритетни области за контрол обхващат отделни, одобрени от митниците начини на обработка или употреба, типове стоки, маршрути на движение, начини за превоз или икономически оператор, които предстои да бъдат подложени на по-високи нива на анализ на риска и митнически контрол през определен период.

2. Прилагането на общите приоритетни области за контрол се основава на общ подход за анализа на риска с цел да осигурят равностойни нива на митническия контрол, общи критерии и норми за риска за подбора на стоките или икономическите оператори, които да се подложат на митнически контрол.

3. Митническият контрол, провеждан в общите приоритетни области за контрол, не накърнява останалите проверки, извършвани от митническите органи по общия ред.

Член 4и

1. Общите критерии и норми на риска, посочени в член 4ж, параграф 1, буква в), включват следните елементи:

а) описание на риска(рисковете);

б) фактори или индикатори на риска, които предстои да се използват при подбора на стоките или икономическите оператори, които да се подложат на митнически контрол;

в) характер на митническия контрол, който предстои да бъде предприет от митническите органи;

г) продължителност на прилагане на митническия контрол, посочен в буква в).

Информацията, получена в резултат от прилагането на посочените елементи в първата алинея, се разпространява посредством системата на Общността за управление на митническите рискове, посочена в член 4ж, параграф 1, буква а). Тази информация се използва от митническите органи в техните системи за управление на риска.

2. Митническите органи информират Комисията за резултатите от проведения в съответствие с параграф 1 митнически контрол.

Член 4й

За създаването на общите приоритетни области за контрол и прилагането на общите критерии и норми на риска се вземат предвид следните елементи:

а) пропорционалност по отношение на риска;

б) спешност на необходимото прилагане на контрол;

в) възможно въздействие върху търговския поток, върху отделните държави-членки и върху средствата за контрол.“

3. В част I се добавя дял IIA:

„ДЯЛ IIA

УПЪЛНОМОЩЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОРИ

ГЛАВА 1

Процедура за издаване на сертификати

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 14a

1. Без да се накърнява използването на опростени процедури, които в друго отношение са предвидени съгласно митническите правила, след заявление от даден икономически оператор и в съответствие с член 5a от Кодекса, митническите органи могат да издават следните сертификати за упълномощени икономически оператори (наричани по-долу „сертификати AEO“):

а) сертификат AEO — Опростени митнически процедури по отношение на икономически оператори, подали искане за възползване от опростените процедури, предвидени в митническите правила, които изпълняват условията, установени в членове 14з, 14и и 14й;

б) сертификат AEO — Сигурност и безопасност по отношение на икономическите оператори, подали заявления за възползване от опростени процедури при митнически контрол, свързан със сигурността и безопасността при въвеждане на стоките на митническата територия на Общността или при напускане на стоките от митническата територия на Общността и които изпълняват условията, установени в членове 14з—14к;

в) сертификат AEO — Опростени митнически процедури/сигурност и безопасност по отношение на икономическите оператори, подали заявления за възползване от опростените процедури, описани в буква а), и от опростени процедури, описани в буква б), които изпълняват условията, установени в членове 14з—14л.

2. Митническите органи обръщат необходимото внимание на конкретните характеристики на икономическите оператори и, по-специално, на малките и средните предприятия.

Член 14б

1. Ако титулярят на сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а) или в), подаде заявление за едно или повече разрешения, посочени в членове 260, 263, 269, 272, 276, 277, 282, 283, 313a, 313б, 324а, 324д, 372, 454a, 912ж, митническите органи не преразглеждат онези условия, които вече са били разгледани при издаването на сертификат AEO.

2. Когато обобщена декларация за въвеждане е подадена от титуляря на сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква б) или в), преди пристигането на стоките на митническата територия на Общността, компетентното митническо учреждение може да информира упълномощения икономически оператор в резултат от анализ на риска за сигурността и безопасността, че пратката е била подбрана за провеждане на допълнителен физически контрол. Тази нотификация се предвижда само когато не излага на опасност предстоящата проверка.

Независимо от това държавите-членки могат да извършват физически контрол, дори когато упълномощен икономически оператор не е бил уведомен преди пристигането на стоките на митническата територия на Общността относно избирането на пратката за такава проверка. Когато стоките предстои да напуснат митническата територия на Общността, първата и втората алинея се прилагат mutatis mutandis.

3. Титуляри на сертификат AEO, посочени в член 14a, параграф 1, буква б) или в), които внасят или изнасят стоки, могат да подават обобщени декларации за въвеждане или напускане, които да отговарят на ограничените изисквания, изложени в раздел 2.5 от приложение 30A.

Превозвачите, спедиторите или митническите посредници, които са титуляри на сертификат АЕО, посочен в член 14a, параграф 1, буква б) или в), и се занимават с внос или износ на стоки от името на титуляри на сертификат АЕО, посочен в член 14a, параграф 1, буква б) или в), могат също да подават обобщени декларации за въвеждане или напускане, които да отговарят на ограничените изисквания на данни, изложени в раздел 2.5 от приложение 30A.

За да ползват ограничените изисквания за данните, от титуляри на сертификат AEO може да бъде поискано да представят допълнителни елементи по данните с цел осигуряване на правилното функциониране на системите, изложени в международните споразумения с трети страни, които се отнасят до взаимно признаване на сертификати за упълномощени икономически оператори и мерките, свързани със сигурността.

4. Титулярят на сертификат AEO подлежи на по-малко на брой физически и документални проверки, отколкото останалите икономически оператори. Митническите органи могат да вземат друго решение, когато вземат под внимание някаква специфична опасност или задължения за контрол, изложени в друго законодателство на Общността.

Когато след извършване на анализ на риска компетентният митнически орган все пак избере за допълнителна проверка пратка, обхваната от обобщена декларация за въвеждане или напускане или от митническа декларация, подадена от упълномощен икономически оператор, този митнически орган извършва необходимия митнически контрол с предимство. Ако упълномощеният икономически оператор поиска и ако съответният митнически орган е съгласен, тези проверки могат да бъдат извършвани на място, различно от мястото на съответното митническо учреждение.

5. Ползите, установени в параграфи 1—4, се полагат на съответния икономически оператор, който предоставя необходимите номера на сертификат AEO.

Раздел 2

Заявление за сертификат AEO

Член 14в

1. Заявление за сертификат AEO се изготвя в писмена или електронна форма в съответствие с образеца, изложен в приложение 1В.

2. Когато митническият орган установи, че заявлението не съдържа всички изисквани подробности, в рамките на 30 календарни дни от получаването на заявлението митническият орган отправя към икономическия оператор искане да изпрати съответната информация, като представи и основание за своето искане.

Сроковете, посочени в член 14л, параграф 1 и член 14о, параграф 2, започват да текат от датата, на която митническият орган получи цялата необходима информация за приемане на заявлението. Митническите органи информират икономическия оператор, че заявлението е прието и съобщават датата, от която започват да текат сроковете.

Член 14 г.

1. Заявлението се подава до един от следните митнически органи:

а) митническия орган на държавата-членка, където се намират основните отчети на заявителя, свързани с митническите разпоредби, и където се извършват поне част от операциите, обхванати от сертификата AEO;

б) митническия орган на държавата-членка, където са достъпни основните отчети на заявителя, свързани с митническите разпоредби, в компютърната система на заявителя от компетентния митнически орган, като използва информационни технологии и компютърни мрежи, и където се провеждат основните дейности по общото логистично управление на заявителя, и където се извършват поне част от операциите, обхванати от сертификата AEO.

Основните отчети на заявителя, посочени в букви а) и б), включват отчети и документация, които дават възможност на митническия орган да проверява и контролира условията и критериите, необходими за получаване на сертификата AEO.

2. Ако компетентният митнически орган не може да бъде определен по параграф 1, заявлението може да бъде изпратено до един от следните митнически органи:

а) митническия орган на държавата-членка, където се намират основните отчети на заявителя, свързани с митническите разпоредби;

б) митническия орган на държавата-членка, където са достъпни основните отчети на заявителя, свързани с митническите разпоредби, така както е посочено в параграф 1, буква б) и където се провеждат дейностите по общото логистично управление на заявителя.

3. Ако част от съответните счетоводни документи и документация се държат в държава-членка, различна от държавата-членка на митническия орган, до който е подадено заявлението съгласно параграф 1 или 2, заявителят надлежно попълва клетки 13, 16, 17 и 18 от формуляра на заявлението, изложен в приложение 1В.

4. Ако заявителят поддържа складово съоръжение или други помещения на територията на държава-членка, различна от държавата-членка на митническия орган, до който е подадено заявлението съгласно параграф 1 или 2, заявителят предоставя тази информация в клетка 13 от формуляра на заявлението, изложен в приложение 1В, с оглед улесняване проверката на съответните условия в складовата база или другите помещения от страна на митническите органи на тази държава-членка.

5. Консултационната процедура, посочена в член 14м, се прилага в случаите, посочени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.

6. Заявителят осигурява леснодостъпна централна точка или назовава лице за контакт от администрацията на заявителя с оглед митническите органи да разполагат с цялата информация, необходима за доказване на съответствието с изискванията за издаване на сертификата AEO.

7. Доколкото е възможно, заявителите подават необходимите данни до митническите органи по електронен път.

Член 14д

Държавите-членки предават на Комисията списък със своите компетентни органи, пред които следва да бъдат подадени заявления, както и всякакви последващи промени по тях. Комисията изпраща тази информация до останалите държави-членки или я прави достъпна в Интернет.

Тези органи действат също като митнически органи за издаване на сертификати AEO.

Член 14е

Заявлението не се приема в следните случаи:

а) заявлението на отговаря на изискванията от членове 14в и 14 г;

б) заявителят е бил осъден за тежко престъпление, свързано със стопанската дейност на заявителя, или е в производство по несъстоятелност, когато подава заявлението;

в) заявителят има законен представител по митническите въпроси, който е бил осъден за тежко престъпление, свързано с нарушение на митническите правила и свързано с неговата дейност като законен представител;

г) заявлението е подадено в рамките на три години след прекратяването на сертификата AEO съгласно член 14х, параграф 4.

Раздел 3

Условия и критерии за издаване на сертификат AEO

Член 14ж

Заявителят не е необходимо да е установен на митническата територия на Общността в следните случаи:

а) в случаите, в които международно споразумение между Общността и трета страна, в която е установен икономическият оператор, предвижда взаимното признаване на сертификатите AEO и уточнява административните договорености за извършване на съответния контрол от името на митническия орган на държавата-членка, ако се изисква;

б) когато заявлението за издаване на сертификат AEO, посочено в член 14a, параграф 1, буква б), е подадено от въздухоплавателно или корабно дружество, което не е установено в Общността, но има регионално представителство там и вече ползва опростените процедури, установени в член 324д, 445 или 448.

В случая, посочен в първия параграф, буква б), се смята, че заявителят отговаря на условията, изложени в членове 14з, 14и и 14й, но се изисква да отговоря и на условието, определено в член 14к, параграф 2.

Член 14з

1. Отчетът за съответствие с митническите изисквания, посочени в член 5a, параграф 2, първо тире от Кодекса, се смята за съответстващ, ако през последните три години, които предшестват подаването на заявлението, никакво сериозно нарушение или повторни нарушения на митническите правила не са допускани от някое от следните лица:

а) заявителя;

б) лицата, отговорни за дружеството заявител или тези, които осъществяват контрол над неговото управление;

в) ако е приложимо, законният представител на заявителя в митническата област;

г) лицето, отговорно в дружеството заявител в митническата област.

Отчетът за съответствие с митническите изисквания, все пак, може да се смята за уместен, ако компетентният митнически орган реши, че някое нарушение е маловажно по отношение на броя или размера на митническите операции и че същото не поражда съмнения относно добросъвестността на заявителя.

2. Ако лицата, които осъществяват контрол над дружеството на заявителя, са установени или имат местопребиваване в трета страна, митническите органи оценяват тяхното съответствие с митническите изисквания въз основа на документите и информацията, с които разполагат.

3. Ако заявителят е установен за по-малко от три години, митническите органи оценяват неговото съответствие с митническите изисквания въз основа на отчетите и информацията, с които разполагат.

Член 14и

За да се даде възможност митническите органи да установят, че заявителят разполага със задоволителна система за управление на търговски и, когато е уместно, на транспортни отчети, както е посочено в член 5a, параграф 2, второ тире от Кодекса, заявителят изпълнява следните изисквания:

а) да води счетоводна система, която да отговаря на общоприетите счетоводни принципи, прилагани в държавата-членка, където се води счетоводството, и която би улеснила митническия контрол, основан на одита;

б) да позволява на митническия орган физически или електронен достъп до неговите митнически и, когато е уместно, транспортни отчети;

в) да разполага с логистична система, която да прави разлика между стоки от Общността и извън Общността;

г) да разполага с административна организация, която да съответства на вида и размера на търговската дейност и която да е подходяща за управлението на стоковите потоци и да разполага с вътрешна система за контрол, която да е в състояние да открива незаконни или неправилни транзакции;

д) където е приложимо, да разполага със задоволителни процедури за използване на лицензии и разрешения, свързани с мерките по търговската политика или с търговията със земеделски продукти;

е) да разполага със задоволителни процедури за архивиране на отчетите и информацията на дружеството, както и за защита срещу загуба на информация;

ж) да гарантира, че служителите са уведомени относно необходимостта от информиране на митническите органи при откриване на трудности по съответствието и установяване на подходящи контакти за информиране на митническите органи в такива случаи;

з) да разполага с подходящи мерки за сигурност на информационните технологии, за да защитава компютърната система на заявителя срещу всякаква неразрешена намеса и за обезпечаване документацията на заявителя.

От заявител, поискал издаване на сертификата AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква б), не се изисква да отговаря на изискването, установено в настоящия член, първи параграф, буква в).

Член 14й

1. Условието, свързано с финансовата платежоспособност на заявителя, посочена в член 5a, параграф 2, трето тире от Кодекса, се смята за спазено, ако неговата платежоспособност може да бъде доказана за периода, който обхваща последните три години.

За целите на настоящия член под финансова платежоспособност се разбира добро финансово състояние, което да е достатъчно за изпълнение на ангажиментите на заявителя, като се вземат под внимание характеристиките на предмета на търговската дейност.

2. Ако заявителят е установен за период, по-кратък от три години, неговата финансова платежоспособност се разглежда въз основа на наличните отчети и информация.

Член 14к

1. Стандартите за сигурност и безопасност на заявителя, посочени в член 5a, параграф 2, четвърто тире от Кодекса, се смятат за подходящи, ако са спазени следните условия:

а) сградите, които ще се използват във връзка с операциите, обхванати от сертификата, са изградени с материали, които да ги предпазват от незаконно въвеждане и осигуряват защита срещу незаконно проникване;

б) взети са подходящи мерки за контрол на достъпа за предотвратяване на неразрешен достъп до зони за товарене, товарни докове и карго зони;

в) мерките за обработка на стоки включват защита срещу въвеждането, размяната или загубата на някакъв материал и подправяне на товарните единици;

г) където е приложимо, са налице процедури за обработка на лицензии за внос и/или износ, свързани със забрани и ограничения, и за разграничаване на такива стоки от други стоки;

д) заявителят е изпълнил мерки, които позволяват ясното идентифициране на неговите търговски партньори с цел осигуряване на международната верига за доставки;

е) доколкото позволява законодателството, заявителят провежда проучвания на сигурността на бъдещите кандидати за чувствителни позиции, свързани с безопасността, и провежда периодични проверки на досиетата им;

ж) заявителят гарантира, че съответният персонал активно участва в програми за обезпечаване на сигурността.

2. Ако въздухоплавателно или корабно дружество, което не е установено в Общността, но разполага с регионално представителство в Общността и ползва опростените процедури, установени в член 324д, 445 или 448, подаде заявление за сертификат AEO, посочено в член 14a, параграф 1, буква б), то следва да отговаря на едно от следните условия:

а) да е титуляр на международно признат сертификат за сигурност и/или безопасност, издаден въз основа на международни конвенции, регулиращи съответните транспортни сектори;

б) да е правоспособен представител, както е посочено в Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и на Съвета(*), и да отговаря на изискванията, установени в Регламент (ЕО) № 622/2003 на Комисията(**);

в) да е титуляр на сертификат, издаден в страна извън митническата територия на Общността; когато е сключено двустранно споразумение между Общността и третата страна, се предвижда приемането на сертификата в съответствие с условията, установени в споменатото споразумение.

Ако въздухоплавателното или корабното дружество е титуляр на сертификат, посочен в буква а) от настоящия параграф, то отговаря на критериите, установени в параграф 1. Митническият орган на издаване смята критериите, установени в параграф 1, за спазени в такава степен, че критериите за издаване на международен сертификат са идентични или съответстват на посочените в параграф 1.

3. Ако заявителят е установен в Общността и е правоспособен представител, както е посочено в Регламент (ЕО) № 2320/2002, и отговаря на изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 622/2003, критериите, установени в параграф 1, се смятат за спазени по отношение на помещенията, за които икономическият оператор е получил статута на правоспособен представител.

4. Ако заявителят, установен в Общността, е титуляр на международно признат сертификат за сигурност и/или безопасност, издаден въз основа на международни конвенции, на европейски сертификат за сигурност и/или безопасност, издаден на базата на законодателството на Общността, на международен стандарт на Международната организация по стандартизация или на европейски стандарт на Европейските организации по стандартизация, критериите, предвидени в параграф 1, се смятат за спазени в степента, в която критериите за издаване на тези сертификати са идентични или съответстват на установени в настоящия регламент.

___________

(*) ОВ L 355, 30.12.2002 г., стр. 1.

(**) ОВ L 89, 5.4.2003 г., стр. 9.

Раздел 4

Процедура за издаване на сертификати AEO

Член 14л

1. Издаващият митнически орган съобщава за заявлението на митническите органи на всички други държави-членки в рамките на пет работни дни, които започват от датата на получаване на заявлението в съответствие с член 14в, като се използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

2. Когато митническият орган на някоя друга държави-членки разполага със съответната информация, която би препятствала предоставянето на такъв сертификат, тя предава тази информация на издаващия митнически орган в срок 35 календарни дни от датата на съобщението, предвидено в параграф 1, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

Член 14м

1. Консултирането между митническите органи на държавите-членки е задължително, ако проверката на един или повече критерии, установени в членове от 14ж до 14к, не може да бъде извършена от издаващия митнически орган поради липса на информация или поради невъзможност да бъде проверена. В такива случаи митническите органи на държавите-членки провеждат консултацията в срок до 60 календарни дни от датата на предаване на информацията от страна на издаващия митнически орган с цел да се даде възможност за издаване на сертификата AEO или за отхвърляне заявлението в сроковете, изложени в член 14о, параграф 2.

Ако митническият орган, с който се провежда консултацията, не успее да даде отговор в срок 60 календарни дни, митническият орган, който е поискал консултацията, може да прецени на отговорността на митническия орган, от който е поискана консултацията, че критериите, по които е възникнал въпросът за консултацията, са спазени. Този срок може да бъде продължен, ако заявителят извършва промени с цел да отговори на тези критерии и съобщи за тях на митническия орган, от който е поискана консултацията или който е поискал консултацията.

2. Когато след проверката, предвидена в член 14н, митническият орган, от който е поискана консултацията, установи, че заявителят не отговаря на един или повече критерии, надлежно документираните резултати се изпращат до издаващия митнически орган, който отхвърля заявлението. Прилага се член 14о, параграфи 4, 5 и 6.

Член 14н

1. Издаващият митнически орган проучва спазването на условията и критериите за издаване на сертификат, описани в членове 14ж—14к. Проверката на критериите, установени в член 14к, се извършва за всички помещения, които са свързани с митническите дейности на заявителя. Проверката и резултатите от нея се документират от митническия орган.

Когато поради твърде големия брой на помещенията срокът за издаване на сертификат не позволява проверяването на всички помещения, свързани с митнически дейности, но митническият орган няма съмнения, че заявителят поддържа корпоративните стандарти за сигурност, които обикновено се използват за всички негови помещения, той може да реши да провери само представителна част от тези помещения.

2. Издаващият митнически орган може да приеме заключенията, предадени му от експерт в съответните области, посочени в членове 14и, 14й и 14к, по отношение на условията и критериите, посочени в съответните членове. Експертът не следва да е свързан със заявителя.

Член 14о

1. Издаващият митнически орган издава сертификат AEO в съответствие с образеца, изложен в приложение 1Г.

2. Сертификатът AEO се издава до 90 календарни дни от датата на получаване на заявлението в съответствие с член 14в. Когато митническият орган не е в състояние да спази крайния срок, той може да бъде продължен с 30 календарни дни. В такива случаи преди изтичането на срока от 90 календарни дни митническият орган информира заявителя относно причините за продължаването.

3. Срокът, предвиден в първото изречение от параграф 2, може да бъде удължен, ако по време на проучването на критериите заявителят извършва промени с цел да отговори на тези критерии и съобщи за тях на компетентния орган.

4. Когато резултатът от проверката, извършена в съответствие с членове 14л, 14м и 14н, е вероятно да доведе до отхвърляне на заявлението, издаващият митнически орган съобщава за заключенията на заявителя и му предоставя възможност за отговор в срок 30 календарни дни, преди да отхвърли заявлението. Срокът, установени в първото изречение от параграф 2, съответно се отменя.

5. Отхвърлянето на заявление не води до автоматична отмяна на което и да е съществуващо разрешение, издадено според митническите правила.

6. Ако заявлението е отхвърлено, митническият орган информира заявителя за основанията за взетото решение. Решението за отхвърляне на заявление се съобщава на заявителя в сроковете, установени в параграфи 2, 3 и 4.

Член 14п

Издаващият митнически орган в рамките на пет работни дни информира митническите органи на останалите държави-членки за издаването на сертификат AEO, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч. Информацията се предава и в рамките на същият срок, ако заявлението е отхвърлено.

ГЛАВА 2

Правно действие на сертификати AEO

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 14р

1. Сертификатът AEO влиза в сила на десетия работен ден след датата на неговото издаване.

2. Сертификатът AEO се признава във всички държави-членки.

3. Срокът на валидност на сертификата AEO е неограничен.

4. Митническите органи наблюдават и контролират спазването на условията и критериите, които упълномощеният икономически оператор следва да спазва.

5. Преразглеждане на условията и критериите се извършва от издаващия митнически орган в следните случаи:

а) по-важни промени в съответното законодателство на Общността;

б) основателни признаци, че съответните условия и критерии вече не се спазват от упълномощения икономически оператор.

В случай че сертификат AEO е издаден на заявител, установен от по-малко от три години, ще се извърши строг мониторинг през първата година след издаването.

Прилага се член 14н, параграф 2.

Резултатите от преразглеждането се предоставят на митническите органи на всички държави-членки, като се използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

Раздел 2

Прекратяване на статута на упълномощен икономически оператор

Член 14с

1. Статутът на упълномощен икономически оператор се прекратява от издаващия митнически орган в следните случаи:

а) в случай на откриване на неспазване на условията или критериите за сертификата AEO;

б) митническите органи имат достатъчно основания, за да смятат, че упълномощеният икономически оператор е извършил деяния, които водят до наказателна процедура и са свързани с нарушение на митническите правила.

При това, в случая, посочен в първата алинея, буква б), митническият орган може да реши да не прекратява статута на упълномощен икономически оператор, ако сметне, че нарушението е маловажно по отношение на броя или размера на митническите операции и че същото не поражда основания за съмнения в добросъвестността на заявителя.

Преди да вземат решение, митническите органи съобщават за своите заключения на засегнатия икономически оператор. Засегнатият икономически оператор има право да поправи положението и/или да изрази своята гледна точка в срок до 30 календарни дни от датата на съобщението.

При това, когато естеството или нивото на заплаха за сигурността и безопасността на гражданите, за общественото здраве или околната среда го изисква, прекратяването влиза в сила незабавно. Митническият орган, прекратил сертификат, незабавно информира митническите органи на останалите държави-членки, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч, с цел да им даде възможност да предприемат необходимите действия.

2. Ако титулярят на сертификат AEO не регулира ситуацията, посочена в параграф 1, първа алинея, буква а), в срок до 30 календарни дни, посочен в параграф 1, трета алинея, компетентният митнически орган нотифицира засегнатия икономически оператор, че статутът на упълномощен икономически оператор е прекратен за период от 30 календарни дни, за да даде възможност на икономическия оператор да предприеме изискваните мерки за регулиране на ситуацията. Нотификацията се изпраща и на митническите органи на останалите държави-членки, като се използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

3. Ако титулярят на сертификат AEO е извършил деяние, посочено в параграф 1, първа алинея, буква б), издаващият митнически орган прекратява статута на упълномощен икономически оператор за периода, през който тече съдебната процедура. Той нотифицира титуляря на нотификацията за това последствие. Нотификация се изпраща и на митническите органи на останалите държави-членки, като се използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

4. Когато засегнатият икономически оператор не е бил в състояние да регулира ситуацията в рамките на 30 календарни дни, но може да приведе доказателство, че условията могат да бъдат спазени, ако периодът на прекратяване бъде продължен, издаващият митнически орган прекратява статута на упълномощен икономически оператор с още 30 календарни дни.

Член 14т

1. Прекратяването не оказва влияние върху митническа процедура, която е започнала преди датата на прекратяването и все още не е завършена.

2. Прекратяването не оказва влияние автоматично върху всяко разрешение, което е било предоставено без позоваване на сертификат AEO, освен ако причините за прекратяването също имат връзка с това разрешение.

3. Прекратяването не оказва влияние автоматично на всяко разрешение за използване на опростени митнически процедури, което е издадено въз основа на сертификат AEO и за което условията все още са изпълнени.

4. В случая на сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква в), ако засегнатият икономически оператор не успее да изпълни само условията, установени в член 14к, статутът на упълномощен икономически оператор се прекратява частично и нов сертификат AEO може да бъде издаден по негово искане съгласно посоченото в член 14a, параграф 1, буква а).

Член 14у

1. Когато съответният икономически оператор, в изпълнение на изискванията на митническите органи, е предприел необходимите мерки за спазване на условията и критериите, на които следва да отговаря упълномощен икономически оператор, издаващият митнически орган оттегля прекратяването и информира съответния икономически оператор и митническите органи от останалите държави-членки. Прекратяването може да бъде оттеглено преди изтичането на срока, установен в член 14с, параграф 2 или 4.

При положението, посочено в член 14т, параграф 4, митническият орган, прекратил сертификат, възстановява прекратения сертификат. Впоследствие отменя сертификата AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а).

2. Ако съответният икономически оператор не предприеме необходимите мерки в рамките на срока на отменяне, предвиден в член 14с, параграф 2 или 4, издаващият митнически орган отменя сертификата AEO и незабавно нотифицира митническите органи от останалите държави-членки, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

При положението, посочено в член 14т, параграф 4, оригиналният сертификат се отменя и само новият сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а), е валиден.

Член 14ф

1. Когато упълномощен икономически оператор временно не е в състояние да спази нито един от критериите, установени в член 14a, той може да поиска прекратяване на статута на упълномощен икономически оператор. В такъв случай упълномощеният икономически оператор нотифицира издаващия митнически орган, като посочва датата, към която ще бъде в състояние отново да спази критериите. Той също нотифицира издаващия митнически орган за всички планирани мерки и тяхната продължителност.

Нотифицираният митнически орган изпраща нотификацията до митническите органи на останалите държави-членки, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

2. Ако упълномощеният икономически оператор не успее да регулира ситуацията в рамките на установения срок в неговата нотификация, издаващият митнически орган може да даде разумно продължение, при условие че упълномощеният икономически оператор е действал добросъвестно. За настоящото продължение се нотифицират митническите органи на останалите държави-членки, като се използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

Във всички останали случаи сертификатът AEO се отменя, а издаващият митнически орган незабавно нотифицира митническите органи на останалите държави-членки, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

3. Ако изискваните мерки не са взети в рамките на периода на прекратяване, се прилага член 14х.

Раздел 3

Отмяна на сертификат AEO

Член 14х

1. Сертификатът AEO се отменя от издаващия митнически орган в следните случаи:

а) когато упълномощеният икономически оператор не успее да предприеме мерките, посочени в член 14у, параграф 1;

б) когато упълномощеният икономически оператор е допуснал сериозни нарушения, свързани с митническите правила, и вече няма право на обжалване;

в) когато упълномощеният икономически оператор не успее да вземе необходимите мерки по време на периода на прекратяването, посочен в член 14ф;

г) при поискване на упълномощения икономически оператор.

При това, в случая, упоменат в буква б), митническият орган може да реши да не отменя сертификата AEO, ако сметне, че нарушението е маловажно по отношение на броя или размера на митническите операции и че то не поражда съмнения в добросъвестността на упълномощения икономически оператор.

2. Отмяната влиза в сила в деня след нейното нотифициране.

В случай на сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква в), когато засегнатият икономически оператор не успее да изпълни единствено условията от член 14к, сертификатът се отменя от издаващия митнически орган и нов сертификат AEO се издава съгласно посоченото в член 14a, параграф 1, буква а).

3. Издаващият митнически орган незабавно информира митническите органи на останалите държави-членки за прекратяването на сертификат AEO, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

4. Освен случаите на отмяна, посочени в параграф 1, букви в) и г), на икономическия оператор не се позволява да подава ново заявление за сертификат AEO в рамките на три години от датата на отмяна.

ГЛАВА 3

Обмен на информация

Член 14ц

1. Упълномощеният икономически оператор информира издаващия митнически орган за всички фактори, които възникват след предоставянето на сертификата и които могат да повлияят на неговото продължаване или съдържание.

2. Цялата съответна информация на разположение на издаващия митнически орган се предоставя на митническите органи на останалите държави-членки, където упълномощеният икономически оператор извършва митнически дейности.

3. Ако митнически орган отмени специфично разрешение, предоставено на упълномощен икономически оператор, въз основа на негов сертификат AEO, за използване на конкретна опростена митническа процедура съгласно предвиденото в членове 260, 263, 269, 272, 276, 277, 282, 283, 313a и 313б, 324a, 324д, 372, 454a, 912ж, той нотифицира митническия орган, който е издал сертификата AEO.

Член 14ч

1. Електронна информационна и комуникационна система, дефинирана от Комисията и митническите органи по взаимно споразумение помежду им, се използва за информационния и комуникационния процес между митническите органи и за информиране на Комисията и икономическите оператори.

2.         Като използват системата, посочена в параграф 1, Комисията и митническите органи съхраняват и имат достъп до следната информация:

а) предадените по електронен път данни за заявленията;

б) сертификатите за упълномощени икономически оператори, а където е уместно, за тяхната промяна, отмяна или прекратяване статута на упълномощен икономически оператор;

в) всякаква друга важна информация.

3. Издаващият митнически орган нотифицира учрежденията за анализ на риска в своята собствена държава-членка относно предоставянето, изменението, отмяната на сертификат AEO и прекратяването на статута на упълномощен икономически оператор. Той също информира всички органи на издаване от останалите държави-членки.

4. Списъкът с упълномощените икономически оператори може да се публикува от Комисията в Интернет с предварителното съгласие на засегнатия упълномощен икономически оператор. Този списък се актуализира.“

4. В част I, дял VI заглавието на глава 1 се заменя със следното:

ГЛАВА 1

Обобщена декларация за въвеждане“

5. В част I, дял VI, глава 1 се добавя раздел 1:

„Раздел 1

Обхват

Член 181б

Освен предвиденото в настоящия регламент всички стоки, въведени в митническата територия на Общността, са обхванати от обобщена декларация в съответствие с член 36a от Кодекса, наричана по-долу „обобщена декларация за въвеждане“.

Член 181в

Обобщената декларация за въвеждане не се изисква по отношение на следните стоки:

а) електроенергия;

б) стоки, които се въвеждат по тръбопровод;

в) писма, пощенски картички и печатни материали, включително на електронен носител;

г) стоки, които се движат съгласно правилата на Всемирната пощенска конвенция;

д) стоки, обхванати от митнически декларации, изготвени в съответствие с всеки друг акт съгласно членове 230, 232 и 233;

е) стоки, които се съдържат в личния багаж на пътниците;

ж) стоки, за които е разрешено устно деклариране в съответствие с членове 225, 227 и член 229, параграф 1;

з) стоки, обхванати от карнети ATA и CPD;

и) стоки, които се придвижват с формуляр 302, предвиден в Конвенцията между страните от Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписана в Лондон на 19 юни 1951 г.;

й) стоки, превозвани на борда на плавателни съдове, които плават по редовни корабни линии, одобрени в съответствие с член 313б;

к) стоки, които имат право на облекчения съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г., Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. или други консулски конвенции или Нюйоркската конвенция от 16 декември 1969 г. относно специалните мисии.

При това в случаите, обхванати от първата алинея, букви д), е) и ж), обобщена декларация за въвеждане се изисква, когато стоките следва да се поставят на временно складиране. Прилага се член 184в, първа алинея.

Член 181г

Ако международно споразумение между Общността и трета страна предвижда признаването на проверките по сигурността, провеждани в страната, от която се осъществява износът, се прилагат условията, изложени в посоченото споразумение.“

6. Член 182 се заличава.

7. В част I, дял VI заглавието на глава 2 се заменя със следното:

„Раздел 2

Подаване на обобщена декларация за въвеждане

8. Член 183 се заменя със следното:

Член 183

1. Обобщената декларация за въвеждане се изготвя в електронна форма. В нея се съдържат данните, установени за такава декларация в приложение 30A, която се попълва в съответствие с обяснителните бележки в посоченото приложение.

Обобщената декларация за въвеждане се заверява от лицето, което я изготвя.

Член 199, параграф 1се прилага mutatis mutandis.

2. Митническите органи позволяват подаването на обобщена декларация за въвеждане на хартиен носител само при някое от следните обстоятелства:

а) компютризираната система на митническите органи не функционира;

б) електронното заявление на лицето, което подава обобщената декларация за въвеждане, не функционира.

Такива обобщена декларация за въвеждане на хартиен носител, където е необходимо, се придружава от товарни списъци и други подходящи списъци и съдържа данните, установени за обобщените декларации за въвеждане в приложение 30A.

3. По споразумение помежду си митническите органи учредяват процедура, която да се следва в случаите, посочени в параграф 2, първа алинея, буква а).

4. Използването на обобщена декларация за въвеждане на хартиен носител, посочена в параграф 2, първа алинея, буква б), подлежи на одобрение от страна на митническите органи.

Обобщената декларация за въвеждане на хартиен носител се подписва от лицето, което я е изготвило.

5. Обобщените декларации за въвеждане се регистрират от митническите органи незабавно след тяхното получаване.“

9. Добавят се членове 183a—83г:

Член 183a

1. Данните, предоставени под режим транзит, могат да се използват като обобщена декларация за въвеждане, ако са спазени следните условия:

а) стоките са въведени в митническата територия на Общността под режим транзит;

б) данните за транзита се обменят, като се използват информационни технологии и компютърни мрежи;

в) данните съдържат всички подробности, които се изискват за обобщена декларация за въвеждане.

2. При условие че данните за транзита, които съдържат изискваните подробности, се обменят в съответния срок, установен в член 184a, изискванията от член 183 се смятат за спазени дори когато стоките са поставени под режим транзит извън митническата територия на Общността.

Член 183б

При комбинирани превози, когато действащото транспортно средство, което влиза на митническата територия на Общността, превозва единствено друго активно превозно средство, задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане е на оператора на това друго транспортно средство.

Срокът за подаване на обобщената декларация за въвеждане съответства на срока, приложим по отношение на действащото транспортно средство при преминаване на границата, съгласно посоченото в член 184a.

Член 183в

При превоз по море или по въздух, когато става дума за плавателен съд по съвместна договореност или по договор, задължението за подаване на обобщената декларация за въвеждане е на лицето, което е поело изпълнението на договора и е издало товарителницата за морски или въздушен превоз на стоките с плавателен съд или самолет, предмет на такава договореност.

Член 183г

1. В случаите, посочени в членове 183б и 183в, операторът на действащото транспортно средство при преминаване на митническата територия на Общността подава предварителна нотификация за въвеждане във входното митническо учреждение, в което се изброяват всички пратки, които се превозват с това транспортно средство.

Предварителната нотификация за въвеждане определя идентичността на действащото транспортно средство, което влиза на митническата територия на Общността. За всяка пратка в него се съдържа следната информация:

а) самоличността на лицето, което е отговорно за превоза на стоките при въвеждане в митническата територия;

б) самоличността на лицето, което подава обобщената декларация за въвеждане;

в) мястото на товарене;

г) мястото на разтоварване;

д) уникалният регистрационен номер на пратката, номерът на транспортния документ или референция за товарителницата/въздушната товарителница;

е) когато е уместно, идентификацията на транспортното средство или, ако е оборудвано с контейнери, идентификационният номер на оборудването.

Нотификацията преди пристигането се подава в същия формат и по същия начин, както и обобщената декларация за въвеждане или под формата на търговски, пристанищен или транспортен манифест или товарен списък, при условие че в него се съдържат необходимите подробности и е подадено по приемлив начин за митническите органи на входното митническо учреждение.

2. В случаи, различни от посочените в членове 183б и 183в, в които обобщена декларация за въвеждане за стоки, които се превозват с транспортно средство, което влиза в митническата територия на Общността, се подава от лице, различно от оператора на това превозно средство, този оператор може да подаде предварителна нотификация до митническите органи на входното митническо учреждение.

В предварителната нотификация се идентифицира транспортното средство, което пресича границата. За всяка пратка в него се подава следната информация:

а) идентичността на лицето, което подава обобщената декларация за въвеждане;

б) мястото на товарене;

в) мястото на разтоварване;

г) уникалният регистрационен номер на пратката, номерът на транспортния документ или референция за товарителницата/въздушната товарителница;

д) в случай че е съоръжено с контейнери, идентификационният номер на оборудването.

3. Нотификацията, посочена в параграфи 1 и 2, се подава в рамките на срока, приложим по отношение на транспортното средство, определено в член 184a.

При това в случай на превоз, посочен в член 184a, параграф 1, буква а), нотификацията се подава поне 24 часа преди стоките да влязат на митническата територия на Общността.

4. Член 183 се прилага mutatis mutandis за предварителните уведомления.“

10. В член 184, параграф 1 текстът „член 183, параграф 1“ се заменя с „член 183, параграфи 1 и 2“.

11. В част I, дял VI, глава 1 се добавят раздели 3 и 4:

„Раздел 3

Срокове

Член 184a

1. При морски транспорт обобщената декларация за въвеждане се подава във входното митническо учреждение в следните крайни срокове:

а) за товари в контейнери, различни от случаите, в които се прилага буква в) или г) — поне 24 часа преди натоварване в пристанището на заминаване;

б) за товари на цяло или на части — поне четири часа преди пристигане в първото пристанище от митническата територия на Общността;

в) за движение между Гренландия, Фарьорските острови, Сеута, Мелила, Норвегия, Исландия или пристанищата на Балтийско море, Северно море, Черно море или Средиземно море, всички пристанища на Мароко и митническата територия на Общността, с изключение на френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, островите Мадейра и Канарските острови — поне два часа преди пристигане в първото пристанище на митническата територия на Общността;

г) за движение, различно от случаите, в които се прилага буква в) — между територия извън митническата територия на Общността и френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, островите Мадейра и Канарските острови — където продължителността на пътуването е по-малка от 24 часа — поне два часа преди пристигане в първото пристанище на митническата територия на Общността.

2. При въздушен транспорт обобщената декларация за въвеждане се подава във входното митническо учреждение, като се спазват следните срокове:

а) при кратки товарни полети — поне до момента на реалното излитане на самолета;

б) при дълги товарни полети — поне четири часа преди пристигането в първото летище на митническата територия на Общността;

За целите на настоящия параграф „кратък товарен полет“ означава полет с продължителност под четири часа от последното летище на напускане в трета страна до пристигането в първото летище на Общността. Всички останали полети се смятат за дълги товарни полети.

3. При железопътен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища обобщената декларация за въвеждане се подава във входното митническо учреждение поне два часа преди пристигането на митническата територия на Общността.

4. При автомобилен транспорт обобщената декларация за въвеждане се подава във входното митническо учреждение поне един час преди пристигането на митническата територия на Общността.

5. Когато обобщената декларация за въвеждане не е подадена в електронна форма, срокът, установени в параграф 1, букви в) и г), параграф 2, буква а) и параграфи 3 и 4, е поне четири часа.

6. Ако компютризираната система на митническите органи временно не работи, сроковете, предвидени в параграфи 1—4, продължават да се прилагат.

Член 184б

Сроковете, посочени в член 184a, параграфи 1—4, не се прилагат в следните случаи:

а) когато международни споразумения между Общността и трети страни предвиждат признаването на проверки по сигурността, както е посочено в член 181г;

б) когато международни споразумения между Общността и трети страни изискват обмен на данни от декларации в срокове, различни от посочените в член 184a, параграфи 1—4;

в) при форсмажорни обстоятелства.

Член 184в

Когато се установи, че стоките, представени на митницата, за които се изисква подаването на обобщена декларация за въвеждане, не са обхванати от такава декларация, лицето, което е въвело стоките или което е поело отговорност за превоза на стоките в митническата територия на Общността, незабавно подава обобщена декларация за въвеждане.

Ако икономически оператор подаде обобщена декларация за въвеждане след крайните срокове, предвидени съгласно член 184a, това не изключва прилагането на наказанията, предвидени от националното законодателство.

Раздел 4

Анализ на риска

Член 184г

1. След получаване на информацията, която се съдържа в обобщената декларация за въвеждане, входното митническо учреждение извършва съответния анализ на риска главно за целите на сигурността и безопасността, преди пристигането на стоките на митническата територия на Общността. Когато обобщената декларация за въвеждане е подадена в митническо учреждение, различно от входното митническо учреждение, данните са предоставени в съответствие с член 36a, параграф 2 и член 36в, параграф 1, втора алинея от Кодекса, митническите органи на входното митническо учреждение или приемат резултатите от всякакъв анализ на риска, извършен от това друго митническо учреждение, или вземат под внимание резултатите, когато извършват свой собствен анализ на риска.

2. Митническите органи завършват анализа на риска преди пристигането на стоките, при условие че бъде спазен съответният краен срок, изложен в член 184a.

При това за стоки, превозвани посредством вида превоз, посочен в член 184a, параграф 1, буква а), митническите органи завършват анализа на риска в рамките на 24 часа след получаване на обобщената декларация за въвеждане. Когато този анализ предоставя приемливи основания за митническите органи, за да смятат, че въвеждането на стоките на митническата територия на Общността би поставило толкова сериозна заплаха за безопасността и сигурността на Общността, че се налага незабавна намеса, митническите органи нотифицират лицето, подало обобщената декларация за въвеждане, а когато лицата са различни — лицето, отговорно за превоза на стоките в митническата територия на Общността, че стоките няма да се натоварват. Нотификацията се прави в рамките на 24 часа след получаване на обобщената декларация за въвеждане.

3. Когато стоките, обхванати от обобщена декларация за въвеждане, в съответствие с член 181в, букви а)—и), са въведени на митническата територия на Общността, анализът на риска се извършва след представяне на стоките въз основа на митническата декларация, която обхваща тези стоки.

4. Стоки, представени на митницата, могат да бъдат освободени за одобрена от митницата обработка или използване веднага след провеждане на анализа на риска и ако резултатите позволяват такова оформяне.

Член 184д

Когато плавателен съд или самолет има престой на повече от едно пристанище или летище от митническата територия на Общността, при условие че се движи между тези пристанища/летища, без да има престой на пристанище или летище извън митническата територия на Общността, обобщена декларация за въвеждане се подава в първото пристанище или летище на Общността за всички превозвани стоки. Митническите органи на това първо пристанище или летище на въвеждане извършват анализ на риска за целите на сигурността и безопасността на всички превозвани стоки. Допълнителен анализ на риска може да бъде извършен за тези стоки на пристанището или летището, където те се разтоварват.

Когато бъде установен риск, митническото учреждение на първото пристанище или летище на въвеждане, в зависимост от нивото на заплаха, или предприема действия за забрана на пратки, за които е установено, че представляват заплаха от такъв сериозен характер, че се налага незабавна намеса, или предават резултатите от анализа на риска на следващите пристанища или летища.

На следващите пристанища или летища на митническата територия на Общността обобщена декларация за въвеждане се изисква само за стоките, които предстои да се разтоварват в това пристанище или летище. Срокът, установен в член 184a, параграфи 1 и 2, не се прилага.

Член 184е

Когато стоките са натоварени на пристанище от митническата територия на Общността и са предназначени за разтоварване на друго пристанище на Общността, и се превозват на плавателен съд, който се придвижва между тези пристанища, без да има престой на нито едно пристанище извън митническата територия на Общността, обобщена декларация за въвеждане се изисква само за тези стоки от пристанището на Общността, на които предстои да се разтоварят. Срокът, установен в член 184a, параграф 1, не се прилага.“

12. В част I, дял VI заглавието на глава 3 се заменя със следното:

ГЛАВА 2

Временно складиране“

13. Член 186 се заменя със следното:

Член 186

1. Когато стоките са представени в митницата в съответствие с член 40 от Кодекса, се смята, че са поставени под режим временно складиране, като обобщената декларация за въвеждане се съхранява от митническите органи с цел да се провери дали стоките, за които се отнася, са получили допустимо митническо направление. За целите на член 49 от Кодекса се смята, че обобщената декларация за въвеждане е подадена на датата на представяне на стоките.

2. Когато митническа декларация е подадена във входното митническо учреждение като обобщена декларация за въвеждане в съответствие с член 36в от Кодекса, митническите органи приемат декларацията незабавно след представянето на стоките, като стоките се поставят директно под обявената процедура, предмет на условията, установени в посочената процедура.

3. За целите на параграфи 1 и 2, когато стоките с произход извън Общността, превозвани от отправното митническото учреждение по процедурата за транзитно преминаване, са представени на получаващото митническо учреждение на митническата територия на Общността, транзитната декларация, предназначена за митническите органи в получаващото митническо учреждение, се смята за обобщена декларация за въвеждане за целите на временно складиране.“

14. В член 187 текстът „член 44, параграф 2“ се заменя с „член 36б, параграф 3“.

15. Добавя се член 187a:

Член 187a

1. Митническите органи могат да предоставят разрешение за проверка на стоките по член 42 от Кодекса на лицето, което съгласно митническите правила може да определи допустимо митническо направление за стоките, по устно искане на това лице. Митническите органи при това могат да счетат, предвид обстоятелствата, че е необходимо писмено искане.

2. Митническите органи могат да разрешат взимането на проби само по писмено искане на лицето, посочено в параграф 1.

3. Писменото искане може да бъде на хартиен или на електронен носител. То се подписва или заверява от въпросното лице и се подава до компетентните митнически органи. То включва следните подробни данни:

а) име и адрес на заявителя;

б) местонахождение на стоките;

в) препратка към някоя от следните подточки:

i) обобщена декларация за въвеждане;

ii) предишен митнически режим;

iii) превозно средство;

г) всички останали подробни данни, необходими за идентифициране на стоките.

4. Митническите органи съобщават за своето решение на заинтересуваното лице. Когато искането е за вземане на проби, в решението се определя количеството стоки, които да бъдат взети.

5. Проверката на стоките и вземането на проби се извършват под надзора на митническите органи, които посочват следващите процедури.

Заинтересуваното лице поема всички рискове и разходи, свързани с проверката, вземането на проби и анализа на стоките.

6. Взетите проби са предмет на формалности с оглед определянето на тяхното допустимо митническо направление. Когато проверка на пробите доведе до тяхното унищожаване или безвъзвратна загуба, не се смята, че е възникнало митническо задължение.

Всички отпадъци или остатъци в резултат от проверката получават допустимо митническо направление, определено за стоките с произход извън Общността.“

16. В част I, дял VI заглавието на глава 4 се заменя със следното:

ГЛАВА 3

Специални разпоредби, приложими за стоки, предоставяни по море или по въздух“

17. Член 201 се заменя със следното:

Член 201

1. Митническата декларация се подава в едно от следните митнически учреждения:

а) митническото учреждение, отговорно за мястото, където стоките са били или предстои да бъдат представени на митническите органи в съответствие с митническите правила;

б) митническото учреждение, отговорно за надзора на мястото, където е установен износителят или където стоките са опаковани или натоварени за износ, с изключение на случаите, предвидени в членове 789, 790, 791 и 794.

Митническата декларация може да бъде подадена, след като стоките бъдат представени или бъдат предоставени на митническите органи за проверка.

2. Митническите органи могат да позволят митническата декларация да бъде подадена, преди деклараторът да е в състояние да представи стоките или да ги предостави за проверка в митническото учреждение, където е подадена митническата декларация, или в друго митническо учреждение или място, посочено от митническите органи.

Митническите органи могат да посочат срок, който да бъде определен според обстоятелствата, в рамките на който стоките да бъдат представени или предоставени. Ако стоките не бъдат представени или предоставени в рамките на този срок, ще се смята, че митническата декларация не е била подадена.

Митническата декларация може да бъде приета, само след като съответните стоки са представени на митническите органи или в съответствие с изискванията на митническите органи са предоставени за проверка.“

18. В член 212, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Когато митническа декларация се използва като обобщена декларация за въвеждане в съответствие с член 36в, параграф 1 от Кодекса, тази декларация освен данните, които се изискват за специфичната процедура, изложена в приложение 37, включва данните за обобщената декларация за въвеждане, изложена в приложение 30A.“

19. В член 216 се добавя следният параграф:

„Когато се изисква митническа декларация за стоки, които предстои да напуснат митническата територия на Общността в съответствие с член 182б от Кодекса, тази декларация освен данните, които се изискват за специфичната процедура, изложена в приложение 37, включва данните за обобщена декларация за напускане, изложени в приложение 30A.“

20. В член 251, параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б) относно останалите стоки:

i) митническото учреждение на износ е информирано в съответствие с член 792a, че декларираните стоки не са напуснали митническата територия на Общността;

ii) след период 90 дни от датата на разрешаване на износа стоките не са напуснали митническата територия на Общността или задоволителни доказателства за такъв износ не могат да бъдат представени в съответствие с член 792б, параграф 2.“

21. Член 254 се заменя със следното:

Член 254

Ако деклараторът поиска, митническите органи могат да приемат декларации за пускане в свободно обращение, които не съдържат всички данни, определени в приложение 37.

При това тези декларации съдържат поне данните за непълна декларация, определени в приложение 30A.“

22. В член 260 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Такава опростена декларация съдържа поне данните за опростена декларация за внос, определени в приложение 30A.“

23. В член 261 се добавя параграф 4:

„4. Когато заинтересуваното лице е притежател на сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а) или в), митническите органи във всички държави-членки проверяват само дали упълномощеният икономически оператор декларира стоки за пускане в свободно обращение само в редки случаи. Всички останали изисквания, изложени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се смятат спазени.“

24. В член 262 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Разрешението, посочено в член 260, съдържа следните данни:

а) митническото(ите) учреждение(я), компетентно(и) да приема(т) опростени декларации;

б) стоките, за които се отнася; и

в) препратка към гаранцията, която засегнатото лице предстои да осигури за покриване на всяко митническо задължение, което може да възникне.

Също се посочват формата и съдържанието на допълнителните декларации и се установяват сроковете, в рамките на които следва да бъдат подадени при митническия орган, определен за тази цел.“

25. В член 264 се добавя следният параграф 3:

„3. Когато заинтересуваното лице притежава сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а) или в), митническите органи във всички държави-членки проверяват само дали упълномощеният икономически оператор декларира стоки за пускане в свободно обращение само в редки случаи. Всички останали изисквания, изложени в параграфи 1 и 2 се смятат спазени.“

26. В член 266 параграф 3 се заменя със следното:

„3. Вписването в счетоводните документи, посочено в параграф 1, букви а), б) и в), може да бъде заменено с всяка друга формалност, която предлага подобни гаранции, изисквани от митническите органи. Това вписване посочва датата, на която е направено, и съдържа поне данните за декларация съгласно местната процедура за оформяне, изложена в приложение 30A.“

27. В член 268 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Ако деклараторът поиска, входното митническо учреждение може да приеме декларации за митническо складиране, които не съдържат всички данни, определени в приложение 37.

При това тези декларации съдържат поне данните за непълна декларация, определени в приложение 30A.“

28. В член 270 се добавя параграф 5:

„5. Когато заинтересуваното лице притежава сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а) или в), митническите органи във всички държави-членки проверяват само дали упълномощеният икономически оператор вписва стоките за процедурата само в редки случаи. Всички останали изисквания, изложен в параграфи 1, 2 и 3, се смятат спазени.“

29. Член 271 се заменя със следното:

Член 271

Разрешителното, посочено в член 269, параграф 1, утвърждава определени правила за извършването на процедурата, включително изходното(ите) митническо(и) учреждение(я).

Не е необходимо да се представя допълнителна декларация.“

30. В член 275 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Ако деклараторът поиска, входното митническо учреждение може да приема декларации за поставяне на стоките под митнически икономически режим, различен от пасивното усъвършенстване или митническо складиране, които не съдържат всички данни, определени в приложение 37, или които не са придружени с определени документи, посочени в член 220.

При това тези декларации съдържат поне данните за непълна декларация, изложени в приложение 30A.“

31. Член 279 се заменя със следното:

Член 279

1. Формалностите, които предстои да се извършат в митническото учреждение на износа съгласно предвиденото в член 792, могат да бъдат опростени в съответствие с настоящата глава.

2. Член 792, параграф 4, членове 792a, 792б, 793—793в и, където е уместно, членове 796a—796д, се прилагат по настоящата глава.“

32. Членове 280 и 281 се заменят със следното:

Член 280

1. Ако деклараторът поиска, митническото учреждение на износа може да приеме декларации за износ, които не съдържат всички данни, изложени в приложение 37.

При това тези декларации съдържат поне данните за непълна декларация, изложени в приложение 30A.

Когато стоките подлежат на износни мита или на някакви други мерки, предвидени съгласно общата селскостопанска политика, декларациите за износ съдържат цялата информация, която се изисква за прилагането на такива мита или мерки.

2. Членове 255—259 се прилагат mutatis mutandis за декларациите за износ.

Член 281

1. Когато се прилага член 789, допълнителната декларация може да бъде подадена в митническото учреждение, отговорно за района, където е установен износителят.

2. Когато подизпълнителят е установен в държава-членка, различна от тази, в която е установен износителят, параграф 1 се прилага само когато необходимите данни се обменят по електронен път в съответствие с член 4г.

3. Непълната декларация за износ посочва митническото учреждение, в което се подава допълнителната декларация. Митническото учреждение, което получава непълната декларация за износ, съобщава данните от непълната декларация за износ на митническото учреждение, в което допълнителната декларация предстои да бъде подадена съгласно предвиденото в параграф 1.

4. В случаите, посочени в параграф 2, митническото учреждение, което е получило допълнителната декларация, незабавно съобщава данните от допълнителната декларация на митническото учреждение, в което е подадена непълната декларация за износ.“

33. В член 282 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Опростената декларация съдържа поне данните от опростената декларация, изложени в приложение 30A.

Членове 255—259 се прилагат mutatis mutandis.“

34. Член 285 се заменя със следното:

Член 285

1. Преди преместване на стоките от местата, посочени в член 283, одобреният износител изпълнява следните задължения:

а) информира надлежно митническото учреждение на износа относно такова отстраняване, като подава опростена декларация за износ, посочена в член 282;

б) предоставя на митническите органи всички документи, които се изискват за износа на стоките.

2. Одобреният износител може да подаде пълна декларация за износ вместо опростената декларация за износ. В такъв случай изискването за допълнителна декларация, установено в член 76, параграф 2 от Кодекса, се отменя.“

35. Добавя се член 285a:

Член 285a

1. Митническите органи могат да освободят одобрения износител от изискването да подава опростена декларация за износ на митническото учреждение на износа при всяко преместване на стоки. Това освобождаване се предоставя само ако одобреният износител изпълнява следните условия:

а) одобреният износител информира митническото учреждение на износа относно всяко преместване по начин и форма, определени от това учреждение;

б) одобреният износител предава или предоставя на митническите органи цялата информация, която те сметнат, че е необходима за ефективен анализ на риска преди преместването на стоките от местата, посочени в член 283;

в) одобреният износител вписва стоките в своите документи.

Вписването, посочено в първа алинея, буква в), може да бъде заменено от всякаква друга формалност, изисквана от митническите органи, която предлага подобни гаранции. Това вписване посочва датата, на която е направено, и данните, необходими за установяването на стоките.

2. При някои особени обстоятелства, дължащи се на характера на съответните стоки и на бързия оборот на износните операции, до 30 юни 2009 г. митническите органи могат да освобождават одобрения износител от изискванията, изложени в параграф 1, първа алинея, букви а) и б), при условие че той предаде на митническото учреждение на износа цялата информация, която то сметне за необходима, за да може да упражни своето право на проверка на стоките, ако е необходимо, преди напускането на стоките.

В този случай вписване на стоките в счетоводните документи на одобрения износител е равностойно на освобождаване.“

36. Добавя се член 285б:

Член 285б

1. Информацията, посочена в член 285a, параграф 1, първа алинея, буква а), се подава в митническото учреждение на износ в сроковете, предвидени в членове 592б и 592в.

2. Вписването в документацията, посочено в член 285a, параграф 1, първа алинея, буква в), включва данните за местната процедура за оформяне на стоки от митница, изложени в приложение 30A.

3. Митническите органи осигуряват спазването на изискванията по членове 796a—796д.“

37. В член 286 параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3. Преди напускането на стоките одобреният износител изпълнява следните изисквания:

а) изпълнява процедурите, посочени в член 285 или 285a;

б) посочва във всеки придружаващ документ или във всяко друго заместващо го средство следните подробности:

i) препратка към вписване в неговата документация;

ii) датата, на която е направено вписването, посочено в i);

iii) номерът на разрешителното;

iv) името на издаващото митническото учреждение.“

38. В член 287 параграф 1 се заменя със следното:

„1. В разрешителното, посочено в член 283, се посочват подробните правила за действие на процедурата, и по-специално следното:

а) стоките, за които се прилага;

б) начинът, по който се изпълняват условията, установени в член 285a, параграф 1;

в) начинът и моментът на освобождаване на стоките;

г) съдържанието на всеки придружаващ документ или заместващото го средство и средството, чрез което той се валидира;

д) процедурата за представяне на допълнителната декларация и срокът, в рамките на който тя следва да бъде подадена.

Когато се прилагат членове 796a—796д, пускането, посочено в първа алинея, буква в), се предоставя в съответствие с член 796б.“

39. В член 288 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Документът или средството, посочено в параграф 1, съдържа поне данните, изложени в приложение 30A относно процедурата, която предстои да бъде използвана. Този документ или средство се придружава с искане за износ.

Митническите органи могат да разрешат заместването на това искане с общо искане, при условие че икономическият оператор е предал на митническите органи информацията, която те смятат за необходима за ефективния анализ на риска и за проверката на стоките. Общото искане обхваща експортните операции, които предстои да бъдат извършени за даден период от време. Деклараторът се позовава на разрешението на документа или средството, използвано за износ.“

40. В член 289 се добавя следният параграф:

„При това деклараторът предоставя на митническите органи необходимата информация за ефективен анализ на риска и за проверка на стоките преди напускането на тези стоки.“

41. В член 313б се добавя параграф 3a:

„3а. Когато морското дружество притежава сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а) или в), митническите органи от заинтересуваните държави-членки проверяват само дали са изпълнени изискванията от параграф 3, букви в) и г) от настоящия член. Всички останали изисквания, изложени в настоящия член, се смятат за изпълнени.“

42. Член 367 се заменя със следното:

Член 367

Настоящият подраздел не се прилага за опростените процедури, характерни за видовете транспорт, посочени в член 372, параграф 1, буква ж).“

43. Член 368 се заличава.

44. В член 373 се добавя параграф 3:

„3. Когато съответното лице притежава сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а) или в), изискванията, изложени в параграф 1, буква в) и параграф 2, буква б) от настоящия член, се смятат за изпълнени.“

45. В член 454a се добавя параграф 5;

„5. Когато заинтересуваното лице притежава сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а) или в), изискванията, изложени в параграф 2, първа алинея, буква в) от настоящия член и в член 373, параграф 2, буква б), се смятат за изпълнени.“

46. В част II заглавието на дял IV се заменя със следното:

ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ, СВЪРЗАНИ С ИЗНОСА

47. В част II, дял IV се добавя глава 1:

ГЛАВА 1

Общи разпоредби за митнически декларации

Член 592a

Членове 592б—592е не се прилагат за следните стоки:

а) електроенергия;

б) стоки, транспортирани по тръбопровод;

в) писма, пощенски картички, печатни материали, включително на електронен носител;

г) стоки, които се превозват съгласно правилата на Всемирната пощенска конвенция;

д) стоки, обхванати от митнически декларации, издадени съгласно всеки друг акт в съответствие с членове 231 и 233;

е) стоки, които се съдържат в личния багаж на пътниците;

ж) стоки, за които е разрешено устно деклариране в съответствие с членове 226, 227 и член 229, параграф 2;

з) стоки, обхванати от карнети ATA и CPD;

и) стоки, които се придвижват с формуляр 302, предвиден съгласно Конвенцията между страните от Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписана в Лондон на 19 юни 1951 г.;

й) стоки, превозвани на борда на плавателни съдове по редовни морски линии, надлежно заверени в съответствие с член 313б.

Член 592б

1. Винаги когато стоките, които напускат митническата територия на Общността, са обхванати от митническа декларация, тази митническа декларация се подава в компетентното митническо учреждение в следните срокове:

а) при превоз по море:

i) за товари в контейнери, различни от случаите, в които се прилага iii) или iv) — поне 24 часа преди натоварването на стоките на плавателния съд, с който те предстои да напуснат митническата територия на Общността;

ii) товарът на цяло или на части — поне четири часа преди напускане на митническата територия на Общността;

iii) за движение между митническата територия на Общността с изключение на френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, островите Мадейра или Канарските острови и Гренландия, Фарьорските острови, Сеута, Мелила, Норвегия, Исландия, пристанищата на Балтийско море, Северно море, Черно море, Средиземно море или всички пристанища на Мароко — поне два часа преди напускане на пристанището на митническата територия на Общността;

iv) за движение в случаите, различни от обхванатите от iii), между френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, островите Мадейра, Канарските острови и териториите извън митническата територия на Общността, когато продължителността на пътуването е под 24 часа — поне два часа преди напускане на пристанището на митническата територия на Общността;

б) при въздушен транспорт — поне 30 минути преди излитане от летище на митническата територия на Общността;

в) при железопътен и транспорт по вътрешни водни пътища — поне два часа преди напускане на изходното митническо учреждение;

г) при автомобилен транспорт — поне един час преди напускане на изходното митническо учреждение;

д) при доставчици на резервни части и части за ремонт, предназначени за монтаж на кораби и самолети за техните ремонт и поддръжка, за моторно гориво, смазочни материали и газ, необходими за работата на машини и апаратура, използвани на борда, и хранителни продукти, използвани за консумация на борда — поне 15 минути преди напускането на транспортното средство от пристанището или летището на митническата територия на Общността;

е) когато се прилага Регламент (ЕО) № 800/1999 — в съответствие с правилата от посочения регламент.

2. Когато митническата декларация не е подадена в електронен формат, срокът, установен в параграф 1, буква а), iii) и iv), букви б), в), г) и д), е поне четири часа.

3. Дори ако компютризираната система на митническите органи временно не функционира, сроковете, предвидени в параграф 1, продължават да се прилагат.

Член 592в

1. При комбиниран транспорт, при който стоките се прехвърлят от едно превозно средство на друго за превоз извън митническата територия на Общността, срокът за подаване на декларацията съответства на срока, приложим за транспортно средство, което напуска митническата територия на Общността съгласно определеното в член 592б.

2. При комбиниран транспорт, при който действащото транспортно средство при преминаване на границата транспортира единствено друго активно транспортно средство, срокът за подаване на декларацията съответства на срока, приложим към действащото транспортно средство при преминаване на границата, съгласно определеното в член 592б.

Член 592г

1. Сроковете, установени в членове 592б и 592в, не се прилагат, когато международните споразумения между Общността и трети страни изискват обмена на данни по митническите декларации в срокове, различни от посочените в тези членове.

2. Срокът в никакъв случай не намалява за периода от време, необходим за завършване на анализа на риска, преди стоките да напуснат митническата територия на Общността.

Член 592д

1. След получаване на митническата декларация компетентното митническо учреждение извършва необходимите анализ на риска и митнически проверки, преди да разреши износа на стоките.

2. Стоките могат да бъдат изнесени веднага след извършване анализа на риска и в случай че резултатите позволяват подобно оформяне.

Член 592е

1. Когато бъде установено, че стоките, представени на митницата, не са обхванати от митническа декларация, която съдържа данните, необходими за обобщената декларация за напускане, лицето, което изнася стоките или което поема отговорността за превоза на стоките извън митническата територия на Общността, незабавно подава митническа декларация или обобщена декларация за напускане.

2. Ако деклараторът подаде митническа декларация след сроковете, предвидени в членове 592б и 592в, това не отменя прилагането на наказанията, предвидени съгласно националното законодателство.

Член 592ж

Когато съгласно член 592a, букви от г) до й) стоки, обхванати в освобождаване от изискване за подаване на митническа декларация в сроковете, изложени в членове 592б и 592в, излизат от митническата територия на Общността, анализът на риска се извършва след представяне на стоките въз основа на митническата декларация, която обхваща тези стоки.“

48. В част II, дял IV заглавието на глава 1 се заменя със следното:

ГЛАВА 2

Постоянен износ“

49. В част II, дял IV, глава 2 се добавя член 787:

Член 787

1. Декларациите за износ съответстват на разпоредбите, свързани със структурата и особеностите, изложени в настоящата глава, членове 279—289, приложение 37 и приложение 30A. Те се подават в компетентното митническо учреждение посредством техника за обработка на данни.

2. Митническите органи приемат декларации за износ на хартиен носител, изготвени на формуляр, който съответства на образеца, изложен в приложения 31—34, който съдържа най-малко данните, изложени в приложение 37 и приложение 30A за процедура при износ, само при едно от следните обстоятелства:

а) компютризираната система на митническите органи не функционира;

б) електронното заявление на лицето, което подава декларацията за износ, не функционира.

3. По взаимно споразумение митническите органи утвърждават процедура, която се следва в случаите, посочени в параграф 2, буква а).

4. Използването на декларацията за износ на хартиен носител, посочена в параграф 2, буква б), изисква съгласието на митническите органи.

5. Когато стоките се изнасят от пътници, които нямат директен достъп до компютризираната система на митницата и поради това няма как да подадат декларация за износ посредством техника за обработка на данни в учреждението на износ, митническите органи разрешават на пътника да използва митническа декларация на хартиен носител, съставена на формуляр, който съответства на образеца, изложен в приложения 31—34 и който съдържа най-малко данни, изложени в приложение 37 и приложение 30A за процедура при износ.

6. В случаите, посочени в параграфи 4 и 5 от настоящия член, митническите органи осигуряват спазването на изискванията по членове 796a—796д.“

50. В член 791 параграф 2 се заличава.

51. Член 792 се заменя със следното:

Член 792

1. Без да се накърнява член 207, когато декларацията за износ е изготвена въз основа на единен административен документ, се използват формуляри 1, 2 и 3. Митническото учреждение, в което е подадена декларацията за износ, поставя печат в клетка А и, при необходимост, попълва клетка Г.

След оформяне на стоките това митническо учреждение задържа формуляр 1, изпраща формуляр 2 на статистическата служба на държавата-членка на митническото учреждение на износ и там, където не се прилагат членове 796a—796д, връща формуляр 3 на заинтересованото лице.

2. Когато декларацията за износ е подадена по електронен път в митническото учреждение на износа, формуляр 3 от единния административен документ може да бъде заменен с придружаващ документ, разпечатан от компютризираната система на митническия орган. Този документ съдържат най-малко данните, които се изискват за придружаващия износен документ, посочен в член 796a.

Митническите органи могат да разрешат деклараторът да разпечата придружаващия документ на своята компютризирана система.

3. Когато цялата износна операция се извършва на територията на една държава-членка, тази държава-членка може да откаже да използва формуляр 3 от единния административен документ или придружаващия износен документ, при условие че изискванията от член 182б, параграф 2 от Кодекса са спазени.

4. Без да се накърняват членове 796a—796д, когато митническите правила предвиждат друг документ да замести формуляр 3 от единния административен документ, разпоредбите от настоящата глава се прилагат mutatis mutandis за този друг документ.

52. Добавят се членове 792a и 792б:

Член 792a

1. Когато стоки, за които е разрешен режим на износ, не напускат митническата територия на Общността, износителят или деклараторът незабавно информира митническото учреждение на износ. Когато е необходимо, формуляр 3 от единния административен документ се връща в това митническо учреждение. Митническото учреждение на износ анулира декларацията за износ.

2. Когато в случаите, посочени в член 793a, параграф 6 или член 793б, промяна в договора за превоз доведе до спиране на транспортната операция на митническата територия на Общността, която е следвало да приключи извън пределите на Общността, заинтересованите дружества или органи могат да изпълнят изменения договор само със съгласието на митническото учреждение, посочено в член 793, параграф 2, втора алинея, буква б), или, при режим транзит — на отправното митническо учреждение. Формуляр 3 от декларацията за износ се връща в митническото учреждение на износа и декларацията се анулира.

Член 792б

1. Митническото учреждение на износа може да помоли износителя или декларатора да представи доказателства, че стоките са напуснали митническата територия на Общността.

2. Когато след 90-дневен срок от датата за разрешаване на режим на износ стоките не напуснат митническата територия на Общността или не се представят достатъчно доказателства за този износ, декларацията за износ се анулира. Митническото учреждение на износа информира съответно износителя или декларатора.“

53. Член 793 се заменя със следното:

Член 793

1. Формуляр 3 от единния административен документ или придружаващия документ, посочен в член 792, параграф 2, и стоките за износ се представят заедно на митническите власти в изходното митническо учреждение.

2. Изходното митническо учреждение е последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на Общността.

Чрез дерогация от първата алинея митническото изходно учреждение е едно от следните:

а) в случаите на стоки, превозвани по тръбопроводи и електропроводи — митническото учреждение, в района на което износителят е установен;

б) митническото учреждение, компетентно за мястото, където стоките се пренасят с единен договор за превоза на стоките извън митническата територия на Общността от дружества за железопътен транспорт, пощенските органи, въздушните линии или морските дружества, при условие че са изпълнени следните условия:

i) стоките предстои да напуснат митническата територия на Общността с железопътен транспорт, по пощата, по въздух или по вода;

ii) деклараторът или негов представител искат формалностите, посочени в член 793a, параграф 2 или в член 796д, параграф 1, да се извършат от посоченото учреждение.“

54. Добавят се членове 793a, 793б и 793в:

Член 793a

1. Изходното митническо учреждение извършва, където е необходимо, проверка на основата на анализ на риска предимно на стоки, напускащи митническата територия на Общността, преди всичко за да гарантират, че представените стоки съответстват на декларираните. Изходното митническо учреждение контролира физическото напускане на стоките.

Когато декларацията за износ е подадена в учреждение, различно от изходното митническо учреждение, а данните са предадени в съответствие с член 182б, параграф 2 от Кодекса, изходното митническо учреждение може да вземе предвид резултатите от проверката, извършена от посоченото учреждение.

2. Когато деклараторът впише в клетка 44 „RET-EXP“ или код 30400, или по друг начин отбележи, че желае формуляр 3 да му бъде върнат, изходното митническо учреждение удостоверява физическото напускане на стоките чрез заверка на гърба на този екземпляр.

Митническото учреждение връща формуляра на лицето, което го е представило, или на посредника, посочен в него, който е установен в района на действие на изходното митническо учреждение, с цел връщането му на декларатора.

Заверката е печат с името на изходното митническо учреждение и датата на напускане на стоките.

3. В случаите на износ на партиди през едно и също изходно митническо учреждение заверката се дава само за онези стоки, които действително са изнесени.

При износ на партиди през няколко различни изходни митнически учреждения митническото учреждение на износа или изходното митническо учреждение, в което е представен оригиналът на формуляр 3, след като получи документирана молба, заверява по едно копие от формуляр 3 за всяка част от стоките с оглед представянето им в друго изходно митническо учреждение.

В случаите, посочени в първата и втората алинея, това се отразява внимателно върху оригинала на формуляр 3.

4. Когато цялата износна операция се извършва на територията на една държава-членка, тази държава-членка може да реши да не заверява формуляр 3. В такъв случай формуляр 3 не се връща на декларатора.

5. Когато изходното митническо учреждение установи липса на стоки, то отразява това върху представения формуляр на декларацията за износ и информира митническото учреждение на износ.

Когато изходното митническо учреждение установи по-голямо количество стоки, то отказва напускане на тези стоки до приключването на формалностите по износа.

Когато изходното митническо учреждение установи несъответствие във вида на стоките, то отказва напускане на тези стоки до приключването на формалностите по износа и също информира митническото учреждение на износ.

6. В случаите, посочени в член 793, параграф 2, втора алинея, буква б), изходното митническо учреждение заверява формуляр 3 от декларацията за износ в съответствие с член 793a, параграф 2 с текст „Export“ върху транспортния документ и поставя своя печат. На транспортния документ се прави препратка към формуляр 3 от декларацията за износ и обратно.

При редовни морски линии или пряк транспорт или полети за местоназначения извън митническата територия на Общността, когато операторите са в състояние да гарантират редовността на операциите, заверката „Export“ и поставянето на печат на транспортния документ не се изискват.

Член 793б

1. При стоки, напуснали митническата територия на Общността или изпратени до изходно митническо учреждение под режим транзит, отправното митническо учреждение заверява формуляр 3 в съответствие с член 793a, параграф 2 и го връща на лицето, посочено в същия член.

Когато се изисква придружаващ документ, той също се заверява с текст „Export“. На формуляр 3 от декларацията за износ се прави препратка към придружаващия документ и обратно.

Първата и втората алинея от настоящия член не се прилагат, когато представянето на стоките в отправното митническо учреждение, както е посочено в член 419, параграфи 4 и 7 и член 434, параграфи 6 и 9, не е необходимо.

2. Заверката и връщането на формуляр 3, посочено в параграф 1, първа алинея от настоящия член, се прилага и за стоки, освободени за износ, които не се поставят под режим транзит, но се изпращат в изходно митническо учреждение, включени в единната митническа декларация за транзитно преминаване съгласно член 445 или член 448, и се определят в съответствие с член 445, параграф 3, буква д) или член 448, параграф 3, буква д).

3. Изходното митническо учреждение контролира физическото напускане на стоките.

Член 793в

1. Когато се изпращат стоки под режим отложено плащане на акциз, обхванати от административния придружаващ документ, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2719/92, митническото учреждение на износ заверява формуляр 3 от декларацията за износ в съответствие с член 793a, параграф 2 и го връща на декларатора, след като е нанесло заверка с текст „Export“ и е поставило печата, посочен в същия член, на всички копия от административния придружаващ документ.

Прави се препратка към административния придружаващ документ на формуляр 3 от митническата декларация за износ и обратно.

2. Изходното митническо учреждение извършва митнически надзор на физическото напускане на стоките и връща копие от административния придружаващ документ в съответствие с член 19, параграф 4 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета.

В случаите, предвидени в член 793a, параграф 5, изходното митническо учреждение съобразно с това прави бележки в придружаващия документ.“

55. Член 795 се заменя със следното:

Член 795

1. Когато стоките са напуснали митническата територия на Общността без декларация за износ, износителят подава такава декларация със задна дата в митническото учреждение, компетентно за района на действие, в който той е установен.

Прилага се член 790.

Приемането на тази декларация от митническите органи става, при условие че износителят представи едно от следните:

а) препратка към митническата декларация за напускане;

б) достатъчно доказателства относно вида и количеството на стоките и обстоятелствата, при които те са напуснали митническата територия на Общността.

Ако деклараторът поиска, митническото учреждение предоставя сертификата за напускане, посочен в член 793a, параграф 2 или в член 796д, параграф 1.

2. Приемането на декларацията за износ от митническите органи със задна дата не изключва прилагането на някое от следните:

а) наказания в съответствие с националното законодателство;

б) последиците от мерките по общата земеделска или търговска политика.“

56. Член 796 се заличава.

57. В част II, дял IV се добавя глава 3:

ГЛАВА 3

Обмен на данни за износа между митническите органи, като се използват информационни технологии и компютърни мрежи

Член 796a

1. Митническото учреждение на износ разрешава режима, като издава придружаващ износен документ на декларатора. Придружаващият износен документ съответства на образеца и бележките в приложение 45в.

2. Когато износната пратка се състои от повече от една позиции, придружаващият износен документ се допълва със списък с позициите, който съответства на образеца и бележките в приложение 45г. Той е неразделна част от придружаващия износен документ.

3. Когато е разрешено, придружаващият износен документ може да бъде разпечатан на компютризираната система на декларатора.

Член 796б

1. При освобождаването на стоките митническото учреждение на износа предава данните за движението на износ на декларираното изходно митническо учреждение чрез съобщение „Предварителен запис за износ“. Това съобщение се основава на данните, взети от митническата декларация за износ и допълнени, при необходимост, от митническите органи.

2. Когато предстои стоките да се транспортират през повече от едно изходно митническо учреждение като повече от една пратка, всяка отделна пратка е обхваната от отделно съобщение „Предварителен запис за износ“ и отделен придружаващ износен документ.

Член 796в

Митническите органи могат да изискват нотификация за пристигането на стоките в изходното митническо учреждение да им бъде изпратена по електронен път. В този случай не е необходимо придружаващият износен документ да бъде физически представен на митническите органи и се задържа от декларатора.

Такава нотификация съдържа референтния номер на превоза, посочен в приложение 45в.

Член 796г

1. Изходното митническо учреждение се уверява, че представените стоки съответстват на декларираните.

Всяка проверка на стоките се извършва от изходното митническо учреждение, като се използва съобщението за „Предварителен запис за износ“, получено от митническото учреждение на износ, като основа за такава проверка.

Изходното митническо учреждение наблюдава и контролира физическото напускане на стоките от митническата територия на Общността.

2. Изходното митническо учреждение изпраща съобщението за „Резултати при напускане“ до митническото учреждение на износ до края на работния ден след деня, в който стоките са напуснали митническата територия на Общността. В случаи, обосновани от специфични обстоятелства, изходното митническо учреждение може да изпрати това съобщение на по-късна дата.

3. В случай на износ на партиди, в който стоките, обхванати от едно съобщение за „Предварителен запис за износ“, преминават през изходно митническо учреждение като една пратка, но впоследствие напускат митническата територия на Общността от това изходно учреждение като повече от една пратка, изходното митническо учреждение контролира физическото напускане на стоките и изпраща съобщение за „Резултати при напускане“ едва след като всички стоки са напуснали митническата територия на Общността.

При извънредни обстоятелства, в които стоките, обхванати от едно съобщение за „Предварителен запис за износ“, преминават през изходно митническо учреждение като една пратка, но впоследствие напускат митническата територия на Общността като повече от една пратка и през повече от едно изходно митническо учреждение, изходното митническо учреждение, в което първоначално пратката е била представена, при получаване на обосновано искане заверява копие от придружаващия износен документ за всяка част от стоките.

Това сертифициране се предоставя от митническите органи само ако данните, които се съдържат в придружаващия документ за износ, съответстват на данните в съобщението за „Предварително уведомление за износ“.

Съответното копие от придружаващия износен документ и стоките се представят заедно пред съответното изходно митническо учреждение. Всяка изходно митническо учреждение заверява копието от придружаващия износен документ с данните, посочени в член 793a, параграф 2, и го връща на изходното митническо учреждение, където първоначално е представена пратката. Това учреждение изпраща съобщението за „Резултати при напускане“ едва след като всички стоки са напуснали митническата територия на Общността.

Член 796д

1. След получаване на съобщението за „Резултати при напускане“, посочено в член 796г, параграф 2, митническото учреждение на износ удостоверява физическото напускане на стоките на декларатора чрез съобщение „Нотификация за износа“ или друга форма, посочена от това учреждение за тази цел.

2. Когато митническото учреждение на износ е информирано от износителя или от декларатора в съответствие с член 792a, че стоките, за които е разрешен режимът, не са напуснали, нито предстои да напускат митническата територия на Общността, или декларацията следва да се анулира в съответствие с член 792б, параграф 2, митническото учреждение на износ незабавно анулира декларацията за износ и информира декларираното изходно митническо учреждение за анулирането чрез съобщение „Нотификация за отменяне на износ“.“

58. В част II, дял IV заглавието на глава 2 се заменя със следното:

ГЛАВА 4

Временен износ с карнет АТА

59. В член 806 се добавя буква з):

„з) всички допълнителни данни, които се изискват за митническа декларация за напускане, изложена в приложение 30A, когато се изискват съгласно член 182в от Кодекса.“

60. Членове 811 и 814 се заличават.

61. В част II, дял V, глава 2, преди член 841 се добавя следното заглавие:

„Раздел 1

Реекспорт

62. Член 841 се заменя със следното:

Член 841

1. Когато реекспортът подлежи на деклариране пред митническите учреждения, се прилагат разпоредбите на членове 787—796д, като се отчита съответната специфичност, без да се нарушават специфичните разпоредби, прилагани при приключване на предходен митнически икономически режим.

2. Когато се използва карнет АТА за реекспорт на стоки в режим на временен внос, митническата декларация може да се подава в митническо учреждение, различно от посоченото в член 161, параграф 5 от Кодекса.“

63. Добавя се член 841a:

Член 841а

Когато реекспортът не подлежи на деклариране, се подава обобщена декларация за напускане в съответствие с членове от 842a до 842д.

При положение че обобщената декларация за въвеждане е подадена по времето, когато стоките са въведени на митническата територия на Общността, митническа декларация за напускане не се изисква за реекспорт на стоките извън Общността в един от следните случаи:

а) стоките не са разтоварени от транспортното средство, което ги е превозило в митническата територия на Общността;

б) стоките са прехвърлени на мястото, където са разтоварени, от превозното средство, което ги е превозило на митническата територия на Общността.

Краткосрочното складиране на стоките във връзка с такова прехвърляне се смята за неразделна част от прехвърлянето. Контролните мерки вземат предвид особения характер на ситуацията.“

64. Преди член 842 се добавя следното заглавие:

„Раздел 2

Унищожаване и изоставяне

65. В част II, дял VI се добавя глава 1:

ГЛАВА 1

Обобщена декларация за напускане

Член 842a

Когато стоките, които напускат митническата територия на Общността, не са обхванати в митническа декларация, се подава обобщена декларация, наричана по-долу „обобщена декларация за напускане“, в изходното митническо учреждение съгласно разпоредбата на член 793, параграф 2 от настоящия регламент и в съответствие с член 182в от Кодекса.

Обобщена декларация за напускане не се изисква в следните случаи:

а) в случаите, изброени в член 592a, букви а) — й);

б) когато общностни стоки, натоварени на митническата територия на Общността, се разтоварват на друго пристанище или летище на митническата територия на Общността и се превозват с плавателен съд или самолет, който се движи между тези пристанища или летища, без да спира в никое пристанище или летище извън митническата територия на Общността;

в) стоките, които имат право на облекчения съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г., Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. или други консулски конвенции, или Нюйоркската конвенция от 16 декември 1969 г. за специалните мисии.

Член 842б

1. Обобщената декларация за напускане се изготвя в електронна форма. Тя съдържа данните за такава декларация, определени в приложение 30A, и се попълва в съответствие с обяснителната бележка в споменатото приложение.

Обобщената декларация за напускане се подписва от лицето, което я е изготвило.

2. Обобщените декларации за напускане, които отговарят на условията, изложени в параграф 1, се регистрират от митническите органи веднага след тяхното получаване.

Член 199, параграф 1 се прилага mutatis mutandis.

3. Митническите органи позволява подаването на обобщена митническа декларация за напускане на хартиен носител само при следните обстоятелства:

а) компютризираната система на митническите органи не функционира;

б) електронното заявление на лицето, което подава обобщената митническа декларация за напускане, не функционира.

Такива обобщени декларации на хартиен носител се придружават, когато е необходимо, с товарни списъци или други търговски документи и съдържат информацията, която се изисква за обобщени декларации съгласно приложение 30A.

4. Митническите органи по взаимно споразумение установяват процедура, която да се следва в случаите, посочени в параграф 3, първа алинея, буква а).

5. Използването на обобщена декларация за напускане на хартиен носител, посочена в параграф 3, първа алинея, буква б), подлежи на одобрение от митническите органи.

Обобщената декларация за напускане на хартиен носител се подписва от лицето, което я е изготвило.

Член 842в

1. При комбиниран транспорт, когато стоките се прехвърлят от едно транспортно средство на друго за транспортиране извън митническата територия на Общността, срокът за подаване на обобщената декларация за напускане съответства на срока, приложим за транспортното средство, което напуска митническата територия на Общността, както е посочено в член 842г, параграф 1.

2. При комбиниран транспорт, когато действащото транспортно средство при преминаване на границата транспортира единствено друго активно транспортно средство, задължението за подаване на обобщена декларация за напускане е на оператора на това друго транспортно средство.

Срокът за подаване на декларацията съответства на срока, приложим по отношение на действащото транспортно средство при преминаване на границата, както е посочено в член 842г, параграф 1.

Член 842г

1. Обобщената декларация за напускане се подава в изходното митническо учреждение в съответния срок, посочен в член 592б, параграф 1.

Член 592б, параграфи 2 и 3 се прилага mutatis mutandis.

2. След подаване на обобщена декларация за напускане компетентното митническо учреждение извършва анализ на риска преди всичко по причини, свързани със сигурността и безопасността, преди да разреши стоките да напуснат Общността в рамките на срок, който съответства на срока между крайния срок за подаване на декларацията, установен в член 592б за съответния вид превоз, и товаренето или напускането на стоките.

Когато стоките, обхванати от освобождаването, установено в член 592a, букви а)—и), от изискването за обобщена декларация за напускане, излязат извън митническата територия на Общността, анализът на риска се извършва след представяне на стоките въз основа на документацията или на друга информация, която обхваща стоките.

Разрешението стоките да напуснат се дава веднага след извършване на анализа на риска.

3. Когато бъде установено, че стоки, предназначени да напуснат митническата територия на Общността и за които се изисква обобщена митническа декларация за напускане, не са обхванати от такава декларация, лицето, което превозва стоките или което поема отговорността за превоза на стоките извън митническата територия на Общността, незабавно подава обобщена декларация за напускане.

Ако лицето подаде обобщена декларация за напускане след изтичане на крайните срокове, определени в членове 592б и 592в, това не отменя прилагането на наказанията, предвидени в националното законодателство.

4. Когато въз основа на резултатите от контрола митническите органи не могат да разрешат стоките да напуснат, компетентното митническо учреждение нотифицира лицето, което е подало обобщената декларация за напускане, а когато не съвпадат, нотифицира лицето, отговорно за превоза на стоките извън митническата територия на Общността, че стоките няма да напуснат.

Такова уведомление се изпраща в разумен срок от време след завършване на анализа на риска за тези стоки.

Член 842д

1. Крайните срокове, посочени в член 842г, параграф 1, не се прилагат, когато международни споразумения между Общността и трети страни изискват обмена на данни по митническите декларации в срокове, различни от посочените в същия член.

2. В никакъв случай срокът не се намалява под срока, необходим за завършването на анализа на риска, преди стоките да напуснат митническата територия на Общността.“

66. Преди член 843 се добавя следното заглавие:

ГЛАВА 2

Временен износ

67. В член 843, параграф 1 думата „дял“ се заменя с думата „глава“.

68. Добавя се член 865a:

Член 865a

Когато обобщена декларация за въвеждане е променена, а поведението на заинтересуваното лице не предполага някакви измамнически отношения, не се налага митническо задължение на основание член 202 от Кодекса в резултат от незаконно внасяне на стоки, които преди изменението в декларацията не са били правилно декларирани.“

69. В член 915 се заличава третата алинея.

70. Добавя се приложение 1В, както е определено в приложение I към настоящия регламент.

71. Добавя се приложение 1Г, както е определено в приложение II към настоящия регламент.

72. Добавя се приложение 30A, както е определено в приложение III към настоящия регламент.

73. Добавя се приложение 45в, както е определено в приложение IV към настоящия регламент.

74. Добавя се приложение 45 г, както е определено в приложение V към настоящия регламент.

Член 2

По време на преходен период от 24 месеца считано от 1 януари 2008 г. периодът за издаване на сертификата AEO, посочен в член 14о, параграф 2, първо изречение, се продължава до 300 календарни дни, срокът за предаване на заявлението, посочен в член 14л, параграф 1, се удължава до 10 работни дни, периодът за информацията, посочен в член 14л, параграф 2, се удължава до 70 календарни дни, а периодът за консултации, посочен в член 14м, параграф 1, се удължава до 120 календарни дни.

Член 3

1. Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Точка 3, освен ако не се отнася до член 14б, параграфи 2 и 3, и точки 23, 25, 28, 41, 44, 45, 70 и 71 от член 1 се прилагат от 1 януари 2008 г.

3. Точка 3, доколкото се отнася до член 14б, параграфи 2 и 3, и точки 4—16, 18, 19, 21, 22, 24, 26, 27, 29, 30, 32, 33, 36, 39, 46—49, 55, 59, 60, 63, 65—68 и 72 от член 1 се прилагат от 1 юли 2009 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 18 декември 2006 година.

За Комисията

László KOVÁCS

Член на Комисията



[1] ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 117, 4.5.2005 г., стр. 13).

[2] ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 402/2006 (ОВ L 70, 9.3.2006 г., стр. 35).

© 2012-2020 Марив Консулт ЕООД. Всички права запазени.
Създадено от За Вас